Здравейте хора. Искам да ви питам коя система на изпитване предпочитате
* теглите два въпроса, развивате, изпявате и си отивате
* тест, при който избирате един отговор от 4 - 5 варианта
* тест, в който отговорите са в свободен текст
* курсов проект през семестъра
* пишете есе по темата на курса
и евентуално защо?

Опита показва, че при тестове средната оценка е най-ниска, но пък особено тези с избор на вариант не позволяват на изпитваЩИЯ да реже много.

Ако даскала е добронамерен, колкото повече свободен текст има при изпита, толкова по-лесно ще "измъкне" нещо вярно.

Ако правите курсови проекти имате цял семестър ... почти. Но даскала може да се направи на интересен и да си го изкара на вас, че не му приемат статиите в добрите списания, а докладите - по силните конференции.

При едни варианти се подсказва по-лесно, а при други се правят по-лесно пищови. В едни случаи научавате повече докато се готвите, и това ви остава в трайно главите, а в други - изкарвате тройка или повече и толкова.

Ако от вас зависеше - на какво бихте се явявали. И нали знаете - Министерството на образованието предупреждава, че преписването на изпити може да е незаконно.

ПП: За тия, които не знаят - в момента съм "от другата страна на барикадата", но до преди четири години бях студент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи, мога да кажа коя система смятам за най-лоша - курсовите проекти. Sorry, ама това е за хора, които не могат да говорят на устен изпит. И много се дразня като почнат "Ааа, искаме курсова работа, а не изпит", защото за мен курсовите проекти са голям зор, който ми изяжда времето и нервите. Друго си е да си прочетеш материала и да си го изпееш на устен изпит.
Тестът от затворен тип е доста брутален, дори и да смяташ, че знаеш всичко. Винаги може да се подведеш и обикновено така става. Но пък и тестът от отворен тип не е кой знае какво благо.
Принципно тест или устен за мен е най-благоприятно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

предпочитам да тегля въпроси и да развивам.... а пък ако имам и 10-тина минути да прегледам лекциите преди да почна да пиша - екстра

тест със свободен текст също става

затворен тест - ако е направен като хората и коректен теста - определено това е най-хубавият начин на изпитване и за студента и за преподавателя според мен.... но не за всички предмети е приложим.... а и твърде често преподавателя се е престарал при писането на въпросите и се получава пълна боза......



$#$@!$$!@#$

тест ли,последните 2 години от ученето ми доста се стъжниха точно от тестовете и в двата им варианта.
Смятам,че не може да се даде точна формула зависи от специалността,аз учих право и за мен тестовете не бяха най-доброто решение да вземаш си изпита обаче в практиката такива тестове няма иска се много повече.

Много голямо значение има предметът, по който е изпитът.
Аз завършвам информатика и в нашата специалност доста от предметите(програмирания) са най-подходящи за курсови проекти (става дума за писане на код, а не за дълбокосмислени текстове). Други, по-теоретично насочени са подходящи за развиване на въпроси теория, а разни бъкащи от факти - за тестове.
Аз лично съм най-голям фен на тестовете(отворени и затворени), но не за всеки предмет са добре приложими по мое мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за тая наука съм чувал различни ... мнения. От "Ква теория, кви пет лева бе,най-важно в тоя живот е да можеш да програмираш!!!" до "Никакво програмиране - езиците се сменят всяка година. Само теорията е важна". Но нали не разбирам вярвам и на двете ... Знам само два примера.

В един университет, в един ФМИ има един преподавател точно по информатика (!!). Той преди години в избираема дисциплина за студенти по информатика (!!), която водеше бе задал курсов проект есе. Заглавието и съдържанието - по избор на студента. Колегите ми, по това време бях студент, се юрнаха да пишат за "Познаваема ли е Вселената и колко Вселени има?", "Има ли абсолютна истина" и т. н. Като един бъдещ дървен философ, аз можах тогава да видя нещо информатично само в темата за абсолютната истина ...
Тоест в заглавието, есето не съм го чел.

В същия университет и ФМИ имаше един преподавател който даде курсов проект - програма + две - три страници теория. Нещо като описание на алгоритъма. Алгоритъм за програмиране, приложна област, език за програмиране - всичко по избор на студента. Накрая имаше само три предадени проекта ... Единия за тройка по милост, втория - за около четири (него бяха го правили двама души :) ), третия - за четири и половина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То и аз съм чувала кво ли не по въпроса
Колкото повече мисля (и до колкото ми се отдава да мисля) все повече стигам до генералния извод, че всички проблеми идват от тоталното смесване на понятията. Просто като се каже "Информатика" или "Компютърни науки" и всички си представят един очилат тип, който седи на комютъра и цъка нещо. Само дето никой не се замисля какво точно цъка .
А той може да цъка хиляди неща - от уеб дизайн, до код на асемблер. И всяко от тези различни неща изисква различна подготовка.
И пак всичко е относително - много студенти, избрали да се реализират в по-приложните аспекти на "цъкането" намират за безсмислени купищата теория с които ги тъпчат. И които са адски полезни за друг вид студенти, но да не навлизаме в подробности.
Мисля, че не само във ФМИ е такова положението, просто последните години то е на хората в устата.

А примерите са много показателни за една велика мисъл, достигнала до мен през мъжа ми, който пък я забърсал от някакъв свой преподавател из дебрите на ТУ - "Дай на студента достатъчно дълго въже и той сам ще се обеси!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също смятам, че тестовете са неприложими за много специалности - или поне не у нас. Най-често преподавателите се престарават, или пък слагат въпроси от собствените си учебници, което моментално ограничава студентите при подготовката (много често е предпочитан вариянт - кво пък, назубрям, правя пищови...все пак един учебник е издал).

Често съм мислила кой би бил най-удачния вариант.

Та ето моята рецепта, но с изричната уговорка, че е само за хуманитарни специалности.
Конкретен тест, затворен, плюс есе по два казуса.

като при теста е ясно - там се пише който каквото е познал, но оценката стига за три. Есето се оценява обаче не по критерия - "я тва ме изкефи!", колкото по показателите дали е успял студентът да изложи в рамките на отграничението (напр. до 500 символа) мисълта си, дали не си противоречи в твърденията, дали познава материала. Така много по ясно ще се покаже доколко има оригинално и самостоятелно мислене.
Разработване на казус също не е лош вариант. Тая година ни дадоха да избираме по "Човешки ресурси" или да си разработим собствена стратегия на наша измислена фирма за управление на ЧР, или затворен тест. С казуса колегите показаха, че познават много добре материала. Ние, дето се явихме на затворения тест, се провалихме.....

Така че - зависи си от предмета. Най-лошият вариант, според мен е т.нар. "преразказ на лекции" или на принципа - теглиш два въпроса от конспекта, сядаш и пишеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен истината е някъде посредата, може би малко по близо до идеята, че езиците (технологиите) се сменят твърде често, за да се изучават в университета... С и C++ са напълно достатъчни - те са основата... конкретни технологии може да се учат, но само като избираеми предмети, и то не бива да се прекалява :))


C.R.E.A.M.

протестират. Не, че някой ги пита де. Поне не в България, поне не и за момента... Едно време искаха да научат C++ и компютърна грамотност, да получат диплома за петте "прослужени години" и да си отидат. От преподавателите очакваха да им напишат (не повече от) една дъска програмен код, с който да натрупат милиони, след като си го препишат. С времето нещата не се измениха. C++ се смени с Java, сега ме удариха в земята с някакво C#, дето не звам какво значи.
И никой не си зададе въпроса "Бе аджеба, кой прави езиците търсени?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите