Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка-
зер не е пил вода студена!

Лежи студентът, а в механата
нещо го сиилно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини
тез тъжни песни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!

Тоз, който мързел е по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици -
като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."

И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!

навремето е имало и 'гавър' по "Левски" на Вазов:


"Ода за студента от ВХТИ"

Институтът тесен за мойта душа е -
кога човек дойде тук да задълбае
с цел да превземе крепостта наука,
много скоро усеща, че нещо се пука
по всички шевове и гънки
и бащини сметки изпитани, тънки
в миг литват в небесната шир.
Той не може вече да намери мир...


поне толкова си спомня майка ми от някакво студентско вестниче.
някой ако знае други творби за героичния студентски живот, да пише

дали ще се смеем със теб?
объркан е целият свят