Как си избирате специалноста (ама честно), в зависимост от това колко лесно ще си намерите после работа и какво ще е заплащането, или... независимо от всичко друго, но да ви харесва?

Моята си я избрах по това какво искам да уча и какво ми се отдава. А че е преспективна... Е тогава наистина не мислих за това

Az puk moiata specialnost si ia izbrah zaradi parite - ucha finansi. Okolo men vsichki imat pari ili ochakvat da imat. Zatova sa finansisti.

Надявам се наистина да е така!

Успех

Аз моята не съм си я избирала. кандидатствах история повсеместно - навсякъде. Май само Пловдив не посетих....Най много исках в СУ - политология, ама баловете бяха много високи. Е приеха ме това дето исках - изкарах висока оценка
ама и в унсс ме приеха - фитатси, щото с история нямаше много кандидати, а и искарах и там от най-високите оценки. В първите години на ученето ми (политологията де) често се питах на къде щяха да тръгнат нещата ако бях отишла в УНСС. Вече мина доста време откак завърших това, което исках. Сега уча бизнес администрация - щото е модерно, переспективно и т.н. Глупости! Няма нищо по-гадно да учиш нещо на сила - щото видиш ли на ще вземаш много кинти някога. Всичко е едно огромно самозаблуждение. НСе може само заради това, че в дипломата ти пише нещо, веднага да ти се разтворят вратите.
Според мене ако учиш това, което ти е интересно, невъзможно е да не се реализираш. Макар че много хора са склонни да оправдават неуспехите си с неподходящо образование. А те са просто неудачници и мълзеливци, мислели преди 10 години, че това дето са ги приели да учат е супер модерно и ще ги направи милионери на по 30 г.

Аз преди 4 години не бях наясно какво искам да уча. Реших да се пробвам МО, но не успях. Не съжалявам за това, разочарована съм от това, което се учи там. В момента почти завършвам това, което ме приеха - БИН (Библиотечно-Информационни науки), и в крайна сметка не знам дали е за добро или за зло. Като диплома и специалност може и да не е престижно, но поне аз съм доволна от знанията и подготовката. А също мисля, че човек в крайта сметка трябва да учи това, което му е интересно, но ако не може и друга специалност също може да се окаже подходяща

За мен най-важното е да ми е интересно и да ми харесва това, което уча. А иначе човек винаги може да работи не по специалността си

Аз не си избрах специалността. Исках да уча история в СУ и ме приеха. Но като резервен вариант кандидаттсвах и в УНСС и взеха, че ме приеха МИО. И така под семеен натиск и.т.н............сега завършвам МИО и нито ми харесва, нито ми се отдава. Записах се да следвам задочно и едно счетоводство едновременно с мио-то. То поне е по-интересно. Много често ми се е случвало да се замислям какво щеше да стане ако се бях записал в СУ, ядосвал съм се, че не съм го направил. Наистина е кошмар нещо да се учи насила. Но вече си мисля, че това няма никакво значение какво и къде се учи. Не е задължително човек да се занимава с това, което е учил. А и като има интерес към нещо, той се самообразова за собствено удовлетворение (ако има време:)

ami be6e lesno... o6te to 9ti klas. e sega fizikata edva li e nai-lesnoto ne6to za u4ene ili za izbor vyob6te ama ako ima i6tak...

Fiziev: Q zagubi mi se edno dete (dt) tuka...

Ами те и двете неща са от значение-и да ти харесва специалността и да има после къде да се реализираш(то иначе за какво го учиш,само за диплом?).Аз за мане си бях решила още от малка,че искам да уча Медицина и затова след 7 -ми клас кандидатствах в Национална Природо-Математическа Гимназия с биология и ме приеха.До 12 клас изобщо не бях и поставила под съмнение кандидатстването за медицина,но изведнъж се замислих и реших да кандидатствам Фармация(наще искаха стоматология ,но аз категорично отказах-винаги съм ги мразила тези зъболекари).А ето и какво повлия на решението ми:
1.Аз исках да уча Медицина и после да специализирам Съдебна медицина-това е единствената специалност,която исках и ако не работех като съдебен лекар,то не исках да работя изобщо като лекар.Не си представях да оперирам някой или да му слагам системи,забивам игли.........ужас.Но работата на съдебен лекар ми се струва страшно интересна.В един момент обаче се замислих наистина ли това е работата,която искам цял живот да практикувам?;когато мъжа ми се пребире от работа и сподели как му е минал деня аз каво ще му кажа за моя-ми днес ми докараха 4 годишно дете изнасилено и наръгано?? ....и т.н.
2.Медиците учат 6г. и после към 3 за специалност-вижда ми се безсмислено за жена да учи 9 г. и то нещо толкова сериозно-кога ще ражда деца ,кога ще гради кариера......Фармацията с държавни изпити и стаж също се връзва към 6г,но поне не е задължително да специализираш.
3.Мися ,че като фармацевт ще изкарвам повече пари ,от колкото като съдебен лекар.
И много други фактори има,които ми повлиаха,но това май са по-важните.Понякога наистина си мисля,че съм направила правилния избор,друг път пък мисля че може би щеше да ми е по-интересно пъврото(все пак да учиш 1000 вида химии хич не е интересно,а във фармацията са бая),но какво да се прави изборът вече отдавна е направен ,а резултатите предстоят.В крайна сметка живота ни не е чак толкова кратък,че да не осъществим една мапълно осъществима мечта-да завършим това,което сме мечтали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите