Чувала съм, че студентските години на нашите родители са били един безкраен купон с типичната за него масова сеч по задължителните бригади, на които са ходили. С типичните запои и тъй наречени "терени". Всички са били, нека го кажем по комунистически, един "сплотен колектив". Гледам си днес състудентите колко са утрепани. Какво да се сплотявам с тях? В групата сме 23 кобри и 2 мъже. За мацките със сигурност може да се твърди, че са кобри (хапали сме се, знаем се!), но за мъжете е трудно да се каже, че са мъже (не се чукали, но няма и нужда!). Единият е пигмей със странен начин на обличане и още по-странен начин на контактуване с жени. Другият се мисли за много велик, но е един мазен тип, който според мен се котира само сред момичета с щамповани тениски на Сашка Васева. Но стига толкова за моите колеги. Сега малко за кафето ни в университета. Ето там става купонът. Там става прелюдията към индивидуалната (а най-вероятно и масовата) сеч. Влизаш и всички те гледат. Ако погледите са бегли и не се задържат за повече от половин секунда - не ставаш мой човек, да влезе следващия. И следващата влиза. Охо, хубави крака, симпатично лице. Някой познава ли я тая? Каква специалност е? Кой я чука? И после влиза в сила закона за нулевото търсене и наглото предлагане. Хубавите студентки знаят защо...

Къде учиш?

"Знам какво ми е - промърмори си той, сядайки край вратата. - Пуши ми се!"

Drugi sa vremenata.
Sega horata sa mnogo u4ujdeni edin kum drug.
Vseki se pravi na po-velik, po-bogat, po-hubav, a vsu6tnost
vsi4ki se znaem k'vi sme.
Kato stana vupros za brigadite, moje da zvu4i komunisti4eski,
no tam mladite hora osven, 4e sa ba4kali sa se zabuvlqvali i
spriqtelqvali, abe imalo e kupon. M/u drugoto brigadi ima i sega v Англия,USA i dr.
Sega edno "matze" s kusa pola, botu64e do kolqnoto, manikiur i tempodobni
djundjurii go nakarai da bre qgodi ili grozde primerno.Da ama NE!
V dne6no vreme na kupon se hodi ne da se zabuvlqva6, a ili da se napie6
k'at svinq ili da se napu6i6 ili i dvete. I posle kakvo?-Trugva6 si dovolen!
Ami koi kakto mu haresva za tova predi i sega kuponut se e poizmenil.
Prosto predi e imalo mnogo raznoobrazni ne6ta, koito sa porajdali kupon,
a sega se pravi malko izkustveno. I predi e bilo po-eftino, makar4e qk kupon
ne se pravi s mnogo pari.

Ami k'vo da kaja o6te ne se se6tam!
To se razbra - dne6nite mladi hora sa po-oburkani ot tehnite roditeli,
kogato sa bili na tqhnata vuzrast.

И при мен е така, аз съм от малкото мъже, в групата но съм в един доста по различен "колектив" - ФМИ. Вярвай ми там не е за хора с болезнени естетически възприятия, или търсещи морално удовлетворение, за каквото и да било.
Живот си живеех в гимназията, още сме си тази компаниика от тогава - не можахме да се сдушим с хората от групата - никакви индивидуалности. Току се стигне до някакво предложение, което трябва да се реши групово, аз веднага изстрелвам собственото си мнение и по навик очаквам всички да го направят, да стане дискусия, взимане на решение, даже гласуване... Къде ти братче - сичките се хващат за първия проявил инициативата да си отвори устата и се съгласяват с него все едно, че е Бог. Ужас. Скука.
Бившите ми съученици също се оплакват от скучен студентски живот. Но те поне имат по някоя малка групичка хора да ходят заедно на кафе в дупките...
А за кафетата - цялата разруха на математическия факултет се излива като катран върху доброто настроение на ВСИЧКИ. Там кафетата са ужасни, рушащи се и нечистоплътни - гадост на големи порции.
Бе въобще хората са други - аз за студентския живот съм слушал такива легенди, а сега ми се повръща от тъпото му еднообразие...

Елементарно, драги ми Уотсън!

В нов български.

Отказвам се от българските мъже.

Вярно е, че малко трудно се вадят картофи, когато си с ноктопластика, но аз бих го направила - ей така за идеята. И изобщо няма да ми пука за калта, в която ще газя, защото за мен в този момент ще е важно друго...

На купони с моите колеги не ходя. Световете ни са толкова различни... Имам само две много готини колежки, с които сме излизали няколко пъти.

Правят ли се още домашни купони?
Аз не съм ходила от 9ти клас на такъв купон...

Отказвам се от българските мъже.

Моята специалност е такава, че овце не оцеляват. При нас е по-трагично - ние трудно стигаме до консенсус. Всеки е на различно мнение, един път и до женски бой щеше да се стигне между моя приятелка и една порочно глупава девойка. Никаква сплотеност. На края на семестъра няма кой и лекциите да ти даде. Абе под всякаква критика...

Отказвам се от българските мъже.

Под секва са нещата... Да!
При нас всички са овце - другите не оцеляват. Нещо бая хуманитарно ще да е твойто студентство...

Елементарно, драги ми Уотсън!

И аз уча във ФМИ, само че стадото явно хич не е стадо. Всеки си е овца по своему и за себе си и съответно даже да се предложи нещо, нищо не излиза от цялата работа. Лошото е че и компанията ми от гимназията все повече се сдухва, така че аз, признавам си, не бих участвала с никакви дискусии по въпроса къде да се ходи и какво да се прави - ако не е твърде гадно бих се съгласила веднага, само и само да не се развали идеята. Идеи обаче липсват. Даже не знам имената на някои от колегите, дори и от тези които ходят редовно. И те също. Все едно всеки ден (е... айде да не е всеки) се виждаме случайно. Студентски живот не, ами направо приказка.

А ти в нещо техническо трябва да си ориентирал...

Отказвам се от българските мъже.