Всеки чиляк, пътувайки през живота приема нещо за неизменно вярно, а друго за неизменно погрешно. Кои са твоите истини?

Ето някои мои:
1. Няма лоши хора - има увредени хора дето не са гушкани или обичани достатъчно докато са били деца.
2. Всичко е циклично. Не се коси - ще мине и това.
3. Има моята истина, твоята истина и Истината. Последната може да се изпита само по време на дълбока медитация, когато нямаме мисли.

Има и още ама трябва да си направя чай, щото още не мога да гледам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите истини, за мен могат да бъдат мои истини, но за други да не са.Нали казват, че в спора се ражда истината. Да, но това съвсем не е така, според мен. При спор, всеки защитава своята теза и никой не отстъпва. В случая, не се ражда истина, а спорът продължава до безкрайност. Така че нека всеки си има своя истина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това току що стана и моя истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За неизменно вярно се приема, че трябва да се прощава. А аз го смятам за погрешно. Да разбереш мотивите на някого, да се размислиш откъде му е дошло - да, може и го правя. Това разбиране обаче да послужи като оправдание за нещо лошо, да махна с ръка и да простя, понеже така казват хората, било благородно и щото така трябвало - ми не, не ми се получава.

И в тая връзка - ти казваш, че лошите хора са просто увредени. Това е чудесно за теб, освобождава те от безпокойството, че в даден момент непременно ще пострадаш. Всички хора са добри по подразбиране и само маааалка случайност може да те нарани, някой недостатъчно обичан. А аз съм убедена, че част от хората са натурално зли, без разни сърцераздирателни оправдания. Това не прави живота по-лесен, но по някакъв особен начин пак носи спокойствие - да, има лоши хора, да, нещо кофти може се случи, но това е положението, и не е краят на света.


Нещата, които си носим и в които сме си избрали да вярваме, правят нашето лично пътуване по-добро. Няма да свършат работа на всеки друг, не и по начина, по който помагат на нас.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Ами прошката всеки сам си я разбира според собствената си гледна точка - не бива да се прави щото така трябвало или щото някой казал, че така трябва.

Да си кофти, да се държиш кофти, да вършиш кофти дела е слабост защото води до болка...

А аз съм убедена, че част от хората са натурално зли, без разни сърцераздирателни оправдания

Няма лошо.

Нещата, които си носим и в които сме си избрали да вярваме, правят нашето лично пътуване по-добро. Няма да свършат работа на всеки друг, не и по начина, по който помагат на нас.

Това го намирам за съвършено вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами има си дрескод - не се облича в лъжи. :))

.... Понякога се крие, понякога е засенчена.
Нямам идея дали може да я хване липсата....

Ъ?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ич не те разбрах ама както и да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите