От една година търся нова работа, бях на доста интервюта и навсякъде ме изритват, не стигам дори до второ интервю. На 1-2 места отношението им беше брутално, чух, че са коментирали колко съм зле. Интервюиращите се държат надменно и често изглеждат отегчени, докато ме разпитват. Накрая задължително кандидатурата ми отива в коша, често дори без да пратят стандартен отхвърлящ мейл. Иначе CV-то явно изглежда добре, защото почти винаги ме викат. Но дотам.
И вече на всяко следващо интервю отивам със свито сърце, и със силен страх от излагация и поредно отхвърляне. Което и се случва. И тъй като за едно място се явява много народ, просто не виждам начин точно аз да изпъкна и да съм по-по-най, за да ме вземат. Абсурд.
В същото време останалите колеги намират друга работа с лекота и дори избират между няколко, и то добри, оферти. В последните години една камара народ от при нас напусна.
На дъното съм и не знам какво да правя вече. Имам работа, но не ме удовлетворява. Нещо ме кара да мисля, че е прекалено лесна за мен и мога повече, макар че, гледайки резултатите от интервютата, вероятно греша. Отчаяна съм и дори не знам къде да търся съвет. Къде греша и защо е това разминаване, не знам.
Вчера получих поредния отхвърлящ мейл, поне бяха любезни, за разлика от други. Затова ми е не просто криво, ами "ми иде да се махна от тоя живот", както казва един познат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Джуъл. Чрез познати няма ли да стане? Доколкото имам впечатления от теб, не си склонна току-така в небрежен разговор да споделиш проблем с друг човек, но това всъщност често помага. Не е унизително, а нормално. Споменеш тук-там, че се оглеждаш, и нещо изникне. Отделно - хората нямат представа колко ще продължат драмите с ковида и може би за приемане на работник или отхвърляне имат цяла купчина странични и непознати за теб съображения. Също така доста хора са останали или без работа, или с намален доход, и за малко позиции кандидатстват повече отколкото са били да кажем миналата година.

Страх ме е да те попитам дали би сменила професията, че ще изпаднеш в паника.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако на инревюто показваш несигурност, плахост, може би това да е накарало интервюиращите да си направят тези изводи. Дали, ако покажеш увереност, нещата няма да бъдат други. Точно този страх, който изпитваш при всяко интервю те блокира и не ти позволява да се отпуснеш. Усмивката също е много важна. Какво като има много желаещи за тази работа? Те не са по- различни от теб.
Кураж и не се отчайвай.

Доколкото разбрах, тя иска да смени работата си. Иска да продължи да се развива.

Нали знаеш, че Фройд е създал психологията заради тестовете за нова работа. Разбрах, как психолога дето ходиш при него те е обработил.

" И тъй като за едно място се явява много народ, просто не виждам начин точно аз да изпъкна и да съм по-по-най, за да ме вземат. Абсурд. "

Не е абсурдно, ами направо смешно. Искат да умреш с тези прекалени изисквания.

"На дъното съм и не знам какво да правя вече. Имам работа, но не ме удовлетворява."

Супер си, на дъното е онзи психолог при който ходиш.


А иначе имаше един филм с Йерусалим дето питаха, какво е Йерусалим за теб. Нищо, всичко. Та новият Йерусалим се нарича работа. Ама туй, че тези дето искат да го завземат не са религиозни, ами фанатици както онези там в средновековието.

Иска всичко. Но понякога в този живот не искаш всичко. Иска и да е шеф, и да е богата, и да е красива, и да има нова любов и забавления и още много неща.

Здрасти, Безсънна. Радвам се да те видя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blue jewel на 19.07.21 11:27.

Честно казано, проблемът ми вече не е и точно с работата. А се превърна в нещо по-общо, въобще се питам струвам ли нещо или съм пълен боклук. И дали някой има нужда от мен въобще.
Защото работата всъщност ми осмисля живота. За някои е само изкарване на пари, за да си платят сметките. За мен е смисъл, самоутвърждаване, реализиране на потенциал. Ако нямам това, все едно съм нищо.

Последният път от една уж много престижна фирма с големи претенции, където всички се бутат да работят, ми организираха интервюта, уговорихме дати и часове. После, след като бях минала част от тях, отмениха останалите без обяснение, в последния момент, като казаха, че уж ще ги организираме после. И накрая, вместо да ги организираме, ме отхвърлиха без дори да пратят стандартен мейл. Просто влязох в системата им и видях. HR-ката спря да отговаря, когато я питах какво става, ще се състоят ли останалите интервюта. Какво ли са си викали: "тая не става дори да се изплюем върху нея".
Пазарът е жесток, това е истината. Всичко е пари и дори елементарна професионална етика липсва. За човещина не говоря. Но всичко това ми се отрази много зле в психологичен план.

Редактирано от blue jewel на 19.07.21 12:01.

От една година търся нова работа,

Таз ковидна година пазарът на труда се затлачи....

Опитай се да намериш позитивите на сегашната си работа.
Все пак, някога си кандидатсвала за нея. :)

Понякога завиждам на хората, които цял живот работят една работа, особено пък на едно и също място. Или са сменили най-много три. На мен се случи все да ми е интересно, често като в оная клетва за интересните времена. Ти не си притисната от обстоятелства, за да скочиш, само вътрешната нужда те мъчи. Ами послушай я. Помисли какво свързано с досегашните ти умения би могла да приложиш другаде. Цял живот секретарка и търсиш пак да си секретарка? Това образно казано. Би могла да си нещо друго. Стартираш с което си научила досега и едновременно да трябва да научиш нещо ново и да правиш нещо ново около това. Другият вариант е да постъпиш смело на сегашното си място и сама да си вземеш задачи и отговорности, които в момента не са твоя работа. Кой да знае, че можеш повече, ако не свършиш нещо неочаквано, и то се окаже умно и свършено добре. Не са ти приятни колегите, не са ти разбрани шефовете, значи излитай. Показваш ли страх и снишение по интервюта, на новите хора не им трябваш. Ти не търсиш да се паркираш някъде на спокойствие с по-висока заплата, а си решена да постигнеш нещо и да бъдеш полезна, това искат да видят. Трябва да си го показала, а за да покажеш, трябва да го разбереш. Няма да ти подарят позиция и да ти ръкопляскат, ти си човекът, който да си я вземе. Приемаш в себе си, че влизаш в борба, и това е живот. Светлина. Да направиш нещо различно, да си готова да учиш, да не те е страх, че ще ти връчат задачи извън твоята компетенция. Човек си, можеш да учиш. Така трябва да се наместиш отвътре в себе си, за да го усетят и другите, всички с които по интервюта говориш. Това ти е пътят, аз го виждам така. Много полезни са кротките хора, вършещи досадни рутинни задачи, независимо колко са сложни самите задачи. Стоят си наоколо и си цъцкат, никой не ги вижда, и си влачат. Да, със сигурност някой би искал да има такъв човек, но това, което искаш ти, не е да седиш като черноработник на едно и също място и да си спуснала завесата, ти искаш повече, настрой се за повече.

Аз не мога да си представя какво е да си имал десет години сигурна работа и да решиш да се откъснеш. Мога само да предполагам, че за човек вътре в ситуацията е ужасно. Не знаеш дали няма да се прецакаш. Обаче го виж така - ще работиш живот и здраве още двайсет-трийсет години. Имаш шанс да надминеш сегашните десет на друго място. Семейство имаш, гладна няма да останеш. Бъдещите си години можеш да направиш по-добри от тези до сега. Повярваш ли, че има и друг живот, всеки, който говори с теб, ще го усети. Ще те отхвърлят още купчина работодатели, но един ще види, че си уверена в бъдещето и ще те поиска.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!