Забелязала съм как мъжете най-често реагират на отхвърляне. Обичайното е с агресия.
И винаги да омаловажат каквото е било, както и качества на довчерашната любима.
След като се познават вече, хората "удрят" там, където знаят, че другият е уязвим.
За да ти се е сополявила на рамото и да ти е споделяла, имало е откровение между вас.
За да те боли, имало е чувства.
За да ти горчи, още ги има.
Това показва моят опит.
Ти си знаеш как е.
Но остави нещата красиви. Така знаеш, че и ти струваш. Както и това, което си вложил. Дори да не е било прието и оценено, правил си го и заради себе си. Едно от качествата на мъжа, което респектира, е да се владее и да не е дребнав. Жените при кавга са: дай си ми куклите, дръж си парцалките.
Не е нужно да съм права и да си съгласен с мен. Споделих.

Да. По-добре е от алтернативата, която ми се предоставяше. Макар да не съм особено доволен, по-добре е. От много силните чувства понякога се изпускат юздите и докато се усетя ми ги е сложила тя на мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Късно е нещата да бъдат красиви. И няма никакви качества, които да си струва да се отбележат. Като един чувал с анти-качества е за мен. Но ще спра до тук и ще си гледам кефа, защото няма какво повече да стане. Казал съм каквото трябва да и кажа, така че да не може и да си помисли да опита да се върне някой ден и край на тъпата история.

...and that\\\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

За жените може да има 50 отенъка на сивото, но за мен има само черно и бяло. И границата е много тънка. В черното няма прошка.

...and that\\\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Редактирано от LuxVirtusVeritas на 09.02.23 19:45.

Знаеш ли как я видях последно. Куцайки като пребито животно. Излезе от метрото погледна ме и отиде на друга пейка, дупеше се да и видя хубаво големия гъз, седна и запали една цигара и ме чакаше да отида при нея. Няма такива позиции при мен, казал съм ти къде ще те чакам и в колко часа, ще ми се въртиш ще ме чакаш аз да идвам при теб, след като си ми се правила на интересна. Бягай си куцай натам. Множо жалка картинка. И за какво куцаше? Защото близо половин година преди това, вместо да сме заедно някъде, на нея само и се било чатило с часове. И ми вика, слизам за пица. Минава сума и време, викам и кво става? Ами не знам си кво ще си лягам. Ъ? ок Какво се оказва, пребила се по стълбите да бърза да вземе пицата и да се върне да ми пише. Ама се е намляла. Глезена и пълен леш. И аз какво да направя? Не ми се продължава защото много се изнервям. Не мога да отговарям за глупавите решения на някой друг, само за своите! А нейните глупави решения следваха едно след друго. Мога да те пусна отвъд границите си, но и това си има граници... на простотията

Тази дори да тръгне да умира пак, няма да посмее да ме потърси, постарал съм се! Мога само да и бъда благодарен, че ми отвори очите как трябва да се отнасям с жените. Независимо дали и какви психически травми имат отпреди. Имам чувството че съм си правил експерименти с лабораторен плъх. Не ме ебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LuxVirtusVeritas на 10.02.23 02:58.

Някой ако може да затвори темата ще съм благодарен. Или направо да я изтрие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LuxVirtusVeritas на 10.02.23 14:00.