Re: :))) / Контакти / Споделено

"Няма по-хубаво преживяване от това да отидеш за риба с жена. Само двамата. В дива река. И никога не се забравя.
Разбрали сте се от предния ден. Да осъмнете в реката. Вечерта набързо слагате такъмите в раницата и лягате. Жената остава да намести малко неин багаж. Лежите и мечтаете.... Бистра планинска река. До нея дървета. В нея вир. До вира жената по бански. Или гола. Пустош е. Огън до реката. Месо на шиш. Риба на камък. Спокойствие. Почивка. После галите слънчево женско тяло. После... После заспивате.
Часовникът звъни. Още е тъмно. Ставате, бърз душ, слагате храната при такъмите пиете кафе и чакате жената. Тя влиза в банята. Пушите. Излиза от банята. Пушите. Грим, прическа, бански пред огледалото... Пушите. От изток небето розовее. Награбвате трите торби, които тя е стегнала докато сте спали, казвате да вземе въдицата ви и тръгвате. Да, ама не. Забравила е въдицата, защото се сетила че е забравила плажното масло. Връщате се. Взимате въдицата и сте на път. Стигате до реката когато слънцето вече припича. И спирате до вира от мечтите си. Да, ама не. Не е от нейните мечти. Има камъни. Пък и наоколо няма хора. Палите колата и търсите нейния вир. Намирате го. Не е вашия, но се ядва. Сваляте багажа, връзвате въдицата и чувате:
- Миличко, дай да се преместим на друго място! Тук има някакви бръмбари.
Товарите багажа и тръгвате. От време на време спирате и търсите място. Накрая го намирате. Вир. Отсреща скала. Под вира бързей. Шарена сянка и малко плажче. Закътано. Ако се стигне до секс, неяма кой да ви види. Сваляте багажа. Просвате постелката. Замятате въдицата. Правите огнище. И чувате писък:
- Помощ!!! Това във водата е змия. Миличко, да потърсим друго място!
Сбирате всичко и тръгвате. Към обяд намирате водопад. С огромни скали наоколо. Закътано. Сваляте багажа, мятате въдицата и палите огън. Почти е обяд. Тя се опъва блажено. вие печете месо в жегата. Правите салата. После вадите двестаграмката ракия от бързея. Просвате покривката на земята и нареждате вкусотиите на нея. После нежно докосвате косата И и тя отваря очи. Дълбоки като вир под водопад. И се усмихва. Забравяте всичко. И се размечтавате. Как сваляте бански. Ама първо да хапнете. За сила. Тя става и поглажда покривката. И казва. С най-нежния глас на света:
- Миличко, защо не си взел столовете и масата?
- За да е по романтично.- отговаряте.
После се излягате до покривката с вкусотии. Наливате фреш, току що изваден от ледената вода. И го подавате. И нежния глас:
- Благодаря, миличко! Дай ми и 4 бучки лед!
Щастлив сте. И казвате:
- Няма хладилник. Тук е планина и водата е ледена.
- Добре, миличко! Хайде да тръгваме. Не мога да пия фреш без лед.
Трупате всичко в багажника и тръгвате. Бесен. И тя го усеща:
- Миличко, не се ядосвай! Нали дойдохме.
Ама вие не сте ядосан. Бесен сте. Тя кара а вие мълчите. После спира. Пред един аквапарк.
- Миличко, хайде да отидем до басейна! Има и лед и фреш. И биричка за теб. С цаца. И шезлонг с масичка.
Това е накратко днешния ми риболов. Сега съм се опънал до басейна и пиша това. И въдицата съм пуснал. Послушах я. Каза:
- Знаеш ли, че в тоя басейн може да има риби. Чула съм, че рибите живеят във вода. Пусни въдицата! Не искам да ти скапвам деня.
А аз си мечтая, загледан във върха на въдицата. За пуст вир с водопад. През нощта. Буря. Гората шуми страховито. Светкавици и гръмотевици. Дъжд. Водата приижда и скача гръмовито от скалата. А ние седим прегърнати. И се целуваме.После... После я бутам във вира."