|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема
|
Кога ви идват
|
|
Автор |
mousebuster (Shadowchaser) |
Публикувано | 03.10.19 07:06 |
|
Глупости в главата? Бръмбари, натрапчиви идеи, мании и обсесии? Сутрин, обед, вечер или по всяко време?
Днес съм виснал като прани гащи от 5 да се занимавам с простотии и природата си иска своето - демек трябва да има равновесие. Трезвомислието, уравновесеността на всяка цена, полеткоректността и прочие според мен водят до затормозване и тихо мечтаене за садистично прояви в малък или голям мащаб.
Затова смятам за правилно, човек да има възможност да изпростява, да праща началниците на майната си, с любезна усмевка да обяснява на колегите си, че някой ден ще дойде с пушка за грозни животни или да води беседа с HR-а за прелестите на битовия садомазохизъм Удоволствието получено от вида и поведението на тези хора после не може да се купи с никакви пари
Ако не се пуска пара през свирката на тенджерата, някой ден тя ще избие капака и ще стане мазало. Бях впечатлен от опита на японците, когато навремето работих с тях. Ей това се истински извратеняци! В сравнение с тях ние сме просто аматьори
Моля да не считате това за някаква провокация или призив да се мъчат хората, които не ни кефят. Просто Споделям
Може би...Едва ли...
| |
|
Абсолютно по всяко време обръщам внимание на бръмбарите в главата си, обгрижвам ги и ги обичам Мога да изпростея внезапно и неочаквано Даже не ми трябва тригер
Поради тази причина, ей така, внезапно и неочаквано, си взех един ден отпуска днес и ми е толкова гот, че даже вече ръгнах боба у фурната
| |
|
Респект!
Може би...Едва ли...
| |
|
В петък ... преди обяд
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
| |
|
пу пу, да не го хващат уроки, и никакви държавни комисии и да спечели изборите през 2020 направих КУРБАН
Младо, вакло агънце, пасло нежни тревички в ливадката, баш до майка си
Агънце ле, бяло
къде си се залетяло?
Туй вакло агънце, попадна в моята тенжурка оня ден, заедно с три вида репи(на, които не знам наименованията на български) плюс пащирнак, морков и картофче.....
Три литра манджа стана, обилно полята с лимон и магданоз, надявам се, г-н Тръмп ще оцени. Комшийката го оцени де, и още въздиша по пилешката ми супа, дето я черпих преди 10 години
| |
|
И, кажи мисега, че няма провидение
Вчера купих люти чушки, днес готвя боб А
| |
|
В отговор на:
Кога ви идват глупости в главата?
Различно – понякога сутрин, понякога по обед, понякога вечер, а понякога дори и насън.
Напоследък са ми влязли бръмбари в главата да правя упражнения вкъщи и да си готвя разни елементарни манджички (вместо да прекосявам цяла София до фитнес залата и да оцелявам на шиштауци и Макдоналдс сандвичи), защото така хем ми излиза по-евтино за единица килокалория, хем имам контрол върху качеството на ястията... Кой да знае, че готвенето може да е такова забавление!
Вчера имах обсесията да си приготвя ориз със зеленчуци и свинско.
Започнах деня маниашки, както винаги – с 8 набирания, 43 лицеви опори, 50 специални коремни упражнения и 40 клякания – след което закусих натрапчиво с 3 полутвърдо сварени яйца, няколко бучки сирене и сока на един изцеден лимон.
Яйцата готвя като ги добавя със супена лъжица към вряща вода и ги варя за точно 7 минути, след което изцеждам горещата вода и ги заливам със студена, за да се спре процеса на готвене. По този начин жълтъкът става твърдо сварен отвън и рохък в ядрото. Съдът има вместимост 12 яйца, така че едно такова готвене ми стига за около 4 закуски, тъй като редувам по 2 и 3 яйца на закуска, а понякога давам едно на Душока.
Обратно към ориза...
В една чиния сложих нарязано на кубчета половин кило свинско и го овъргалях с ръцете си в олио; в друга – три ситно нарязани глави лук; и в трета – една огромна нитратена червена чушка, три малки зелени люти чушки, три възголеми моркова, един настърган на едро картоф и една кафяна чашка стерилизиран грах.
Запържих на максимална степен една водна чаша ориз до златисто и го добавивх към три чаши вряща вода в една тенджера, щедро посолени с обикновена йодирана сол. Докато оризът се готвеше, запържих месото (също на максимална степен) до осъществяване на – така че да има вкус на опечено, не само на сварено... Без малко да го изгоря. Запърженото месо добавих към врящия ориз, който по това време почти беше поел водата. След това запържих лука до покафеняване (отново на максимална степен) – карамелизирайки захарите в него и придавайки му допълнителен вкус – и го изсипах в тенджерата с месото и ориза. Накрая турих съдържанието на третата чиния (онази с нитратената чушка) в манджата, разбърках ястието, за да се запознаят вкусовете и ароматите в него, намалих силата на котлона до 3 от 14 и позволих на времето да свърши останалото. 1 час по-късно месото вече беше крехко. Завърших гозбата с 3 скилидки ситно нарязан чесън и листата на половин връзка магданоз.
Получи се леко пикантно вкусно блюдо, обаче една идея по-мазничко и с разварен ориз. Следващия път би трябвало да сваря ориза отделно и да го добавя накрая към вече сварените месо и зеленчуци.
| |
|
Малко е! Хубаво е и следобяд
Може би...Едва ли...
| |
|
Е, понякога има бонуси, промоции
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
| |
|
Провидение? Не беше ли нещо живеещо в главите на хубавите хора? Иначе за боб - спомням си през 70-те как боб се готвеше в бъкър висящ на верига над огнището и така цяла нощ на слаб огън. Всеки минал покрай него хвърляше вътре каквото се сети и се получаваше невероятен вкус. Боб в 4 сутринта беше страхотна закуска
Може би...Едва ли...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|