|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
Тема
|
Впечатляващо...
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 15.08.19 13:13 |
|
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края...А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Из "Ценното време на зрелостта" на Марио де Андраде
| |
|
Дааа... животът си тече - при мен я има още 20-30 годинки живот я няма. Затова пък като се обърна назад - не съжалявам за почти нищо. Животът ми дотук беше доста хубав, изпълнен с немалко предизвикателства, но пък безкрайно интересен.
| |
|
Аз почвам да се замислям, това ли очаквах от живота, и май започвам да си го подреждам, странно но факт...
| |
|
Ми то като златото - колкото по-малко ти остава - толкова по-ценен ти се вижда.
| |
|
изпълнен с немалко предизвикателства, но пък безкрайно интересен.
Мддда, при мен също. Вече искам да се кротна. Миналата седмица си говорехме с приятели кой къде искал да пътува. Аз си мълчах и като ме попитаха само рекох : аз искам да садя домати.
Що пътни чанти скъсах, на що хотелски легла съм спала, що ресторантска храна съм изяла
Аз си давам още 35 години живот, здраве и акъл)) И поне 2 правнучета да оженя, пък другото каквото Бог даде
| |
|
И мен като че ли дребните неща ме впечатляват повече. Вече като че ли нямам сериозен ищах и за големи екскурзии - само пътешествия по нашите си ширини... Много красива земя сме наследили.
| |
|
Песна ми от задкулисие и игри, вече търся стойностни неща и колкото се може по простички
| |
|
Обграден съм с приятели и близки хора и задкулисие, интриги и т.н. гадори около мен не се забелязва от много време насам. В този близък кръг е моята зона на комфорт и изобщо не искам да си подавам носа навън.
| |
|
За нашата земя мога да ти бъда прекрасен гид.
За малките неща, да ти споделя. Дано не ме четат някъде
Миналата седмица Карамфилов открадна един домат. Аз го прикривах.
В един смолянски хотел видяхме в двора домати. Ама такива, каквито той обича, истински селски домати. И откъснахме един за разсад. Семето вече се изсуши. Не знам дали точно така се прави, но съм виждала мама. Не я питах, реших, че съм запомнила. Суши се върху хартия, отгоре покрих също с хартия. Кой обаче ще чака до догодина, защото се предполага, че до тогава ще имаме къща на село Сърце юнашко не трае. Карамфилов вика да посадим сега на терасата в тенекия, генерална репетиция. Таман ще има и повече семе за бъдещата градина
| |
|
Много съм обикалял в България, а има толкова много още. Уж е малка а където и да отидеш има кво да видиш. Да ти кажа и аз съм зажаднял за истински, наши си сортове краставици и домати а не вносно ГМО. Та ако имаш натурални наши си семена в повече - може да ми пратиш по Спиди - ще си ги посадя на балкона, или край печатницата - там е много озеленено и все ще има къде да бодна няколко семена.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|