този приятел ти помага да престанеш да бъдеш лицемерна и или да помагаш докрай

в грешка си, този приятел я учи да може да поставя граници, да може да се погрижи за себе си, а не да чака да прелее чашата

правен е експеримент, ако някой е в ролята на родител към дете, приятел или със собствените родители е разменена ролята, както в примера ти за алцxаймера, да знае докъде може

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безсмислено е според мен, urata да тръгне да му дава обяснения за каквото и да било. Той си се придържа към една теория и никой не е в състояние да я промени. За себе си, той мисли, че е прав. Няма как такъв човек да се погледне отстрани.

идеята на експеримента ми бяга тотално, защо е нужно да изoлират майката и детето и какво се опитват да докажат с тази неестествена ситуция - ми то е ясно че при всеки човек има различни прагове на търпимост и различно разбиране за отговорност и отдаденост, които вероятно зависят от средата и начина му на възпитание - някои хора ше пратят алцхаймеровия си родител в клиника, та да се гижат за него професионалисти и за тях това ще е проява на обич (и към родителя, и към себе си), докато за други това би било светотатство и те биха пожертвали десетина години от рахата си за да се грижат лично за родителя си - не мисля, че едното решение е обективно по-правилно от другото - въпрос е на ценностна система, сиреч на възпитание

в случая с авторката на темата, тя хем се ангажира да помага, хем поставя граници на помощта си, обезмисляйки я по този начин

все едно, окей, аз ще се грижа за това бебе, и ще правя всичко за него, само няма да сменям пелени, щот ми е гадно ...

... ми кат знам че ми е гадно, пък то не може без да му се сменят пелените, тогава или отказвам да се грижа, или превъзмогвам гнусливостта си

Щом й е хрумнало да се оплаква от начина, по който познатия й се грижи за здравето си, значи не уважава мнението му. Той не й го натрапва на нея, грижи се за себе си. Като не й изнася, да не го кара с колата, вместо да се оплаква на целия свят, да се възмущава и да се дразни от него.

Аз например от много години имам болни очи. Когато ползвам повечето кремове за лице, започвам да изпитвам невероятно силно главоболие и се влошавам - предполагам заради химията в кремовете. Това е все едно някой да седне да ми разправя, как на кремовете им няма нищо и да ми се дразни. Ай сиктир оттук, като не ти изнася махай се, аз отговарям за себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай малко! Тръгваш с рогИте напред. Urata не се оплаква, а споделя. Всяко споделяне според теб оплакване ли е? Ми, колегата да си се грижи за здравето си. Кой го спира? Като не му е угодно по начин, по който не му допада, къде се вре? Ми да си кара сингъл и тва е. Никой не му е длъжен. Ти явно не си прочела точно какво е написала потребителката, защото така, както си написала мнението си, изопачаваш нещата.

идята е по-бързо да се задействат механизмите за самосъхранение в човека
аз "заблъсках вратата" след третия месец, без да съм била изолирана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като не му е угодно по начин, по който не му допада, къде се вре? Ми да си кара сингъл и тва е. Никой не му е длъжен.

за такива е измислена приказката - ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката от рамото
неблагодарни хора винаги е имало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е безсмислено. Теорията му е грешна и той би трябвало да осъзнае, че греши. За съжаление, премълчаването на проблемите води до тяхното допълнително задълбочаване.

Тъжен съм, защото днес видях едно квартално куче – немска овчарка със счупена лапа. То е старо и куца безпомощно, докато хората около него просто продължават с живота си и са го изоставили в това състояние да умре. Да, оставят му храна и има къщурка за него, но няма кой да се погрижи за счупената кост, а то страда. В такова състояние едва ли ще оцелее през следващата зима. Ще погледна пак за него и, ако го видя, ще заснема снимка и ще се обадя на "Четири лапи" да се погрижат за него, но се опасявам, че след това хората, които му оставят храна ще се разгневят заради това, че тогава ще съм им бил взел тяхното куче.

А то не бива да живее в такава опасна обстановка. Нарушението на правилата за движение тук е ежедневно явление и хората често прегазват кучетата със своите огромни и тежки автомобили. Дори и моето куче беше прегазено, когато беше малко кутре. Слава Богу, тогава се размина само с уплах.

Що за безсърдечност битува в нашето общество?! Вземете за пример израелтяните – миналия месец те са изпратили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 03.05.19 16:19.

За съжаление, премълчаването на проблемите води до тяхното допълнително задълбочаване.

Само ако историята се очаква да има продължение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз си зададох същия въпрос дали ще го взема друг път да пътува с мен ...
Ясно ми е че иска да настрои другите според себе си, начин да оцелее всички го правим воюваме за място сред другите, но тук нещо не е наред ... дали заради болестта му да правя компромис и до колко ?