Re: Драматична тема / Контакти / Споделено

Аз НЕ вярвам в несподелената любов. За мен такова нещо няма. Всичките еднопосочни чувства, за които разправят, са за мен тъп безсмислен инат и мъчене от сорта - ама как така мен може да не ме харесват! Ами може, голям праз. Ако някой харесван не ме иска, значи не е моят човек и няма какво да му страдам. Два-три месеца максимум и дотам. Малко чудене какво ми е дефектно, малко чудене аз ли сбърках, какво се заплеснах. И край. Има си хора, дето стара тръпка само да им щракне с пръсти и подскачат, напълно е неразбираемо за мен. Живее, страда, въздиша. Комплекс! Любовта е истинска за двама. Расте, развива се, топли и блести когато са двама. Ако е само един и тоя един се закопае да въздиша и хълца, пази Боже с години, вече е комплекс. Ох, ах, единственият! Ами не. Ако беше единственият, щеше да си е с теб. Познаваш своя човек по това, че сте двама, а мечтата да имаш някого, който не те иска, е ловджийска измишльотина, къде някаква форма на инстинкт да победиш, да превземеш, да се наложиш, къде фантазия и глупост. Едни хора са склонни да се закопават, обаче други не. Второто е в пряка връзка с гордостта - знам какво представлявам и знам какво мога да дам, ти не цениш което предлагам, значи няма и нищо да дам! Хвърля се на псетата като стой та гледай. Някой ще каже - ми щом е така лесно, значи не е било любов. Ок. Някои хора имат чувство за самосъхранение, други са склонни да се заробват в самосъжаления.

Никога не съм разбирала несподелената любов, търсих си стари постинги по въпроса, но не се преборих да намеря.
Намерих стари теми, интересно. Препоръки да се хваща нещо ново, което да изтрие старото, несподеленото. Ха. Да се използват невинни хора като уреди, с които да се изкорени нещо вътре в самия човек. Браво. И ти го казваш - проба. Че това по-хубаво ли е, по-честно ли е, и къде отиде точно любовта, ако не е на чисто. Когато човек не притежава самоуважение и самодисциплина, никой отвън не може да го отърве от самия него си.

А има и нещо друго. Начинът, по който хората се влюбват. Много е различен. Едни от раз са в максимума на всичкото. Това за мен е безразсъдно. Да, тъпо е да се очаква от любов да е разсъдна, но някъде, у някого, просто не е положено да се случва внезапно и с цялата сила. И като няма ответ, при такова постепенно и кротко начало, е лесно да се прибере в чекмеджето и остави назад. Силно подскачащите явно са тези, които повече страдат - от самото начало са на върха и разбираемо им е по-трудно да слязат.

- - - -
От темата не става ясно за каква надежда питаш.

Днес казах ли, че те обичам? Обичам те!