Не може телата да не са наши, това е бягане от отговорност.
И го питам ази, - бе ланкоу, кат се насере тялото ти, кой се е насрал бее....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кат се насере тялото ти, кой се е насрал бее...
тялото. Като е твое как "регулираш" нервноинхиобиторните бетакаротин трансмодулатори на кортекса?

направо ме върна обратно... Кое всъщност е положително и кое не? Няма нито "такова", нито "онакова"; това са просто концепции на оценяващия ум. Истината е че ако питат мен не ми се наблюдава никаква промяна, но не ме питат (и слава Богу)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"хората станаха Богове"

Това ми звучи леко неодобрително някак си... Нищо лошо в това хората да бъдат богове, дори напротив. Проблем е обаче когато някой си самовнуши че е пряк потомък на Дънкан Маклауд.

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.

Тъкмо мислех да попитам дали може да изпие шест бири и да нареди на тялото да не пикае, като е толкова негово...

Ти пък, къде го навря в неврохимията. И защо това "нервноинхиобиторните бетакаротин трансмодулатори на кортекса" ми звучи като "бифидус есенсис актирегуларис"?

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.

Ситуацията значи е такава: човекът е няколко години по-възрастен от мен, с две сърдечни операции, изкуствена клапа. Не е проявявал (поне не открито) недобронамереност към мен, затова и аз съм бил добронамерен към него и винаги съм му помагал с всичко което мога. Случвало се е да ми иска помощ, случвало се е и да му помагам без да съм бил помолен. Преди време дойде да помоли за услуга. Нещо което би ми отнело почти цял ден за да удовлетворя молбата му. Беше ми много напрегнато и отказах - за да свърша неговата работа трябваше да зарежа своята, а времето назад не се връща, ако сега не я свърша после ще е безсмислено. Вчера разбрах от местната осведомителна агенция че ми е ужасно сърдит, ходи из селото и разказва какъв съм гад и мошеник.

Е?!?

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.

Ми приеми съдбата си на гад и мошенник в неговите очи и в очите на другите селяни.

15 часа зад монитори, на стол, трябва ми свалят гащите оперативно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

седи без гаши.Може да се мандахерцаш на стола.

Опитвам се да се сетя за заглавието на един филм, фантастика. Главният герой е млад учен, физик, който участва в секретна програма за изследване на феномена време. През нощта, точно в 00:00 при битов инцидент е ударен от ток, без някакви (привидно) сериозни последици. На следващият ден той отива на работа и констатира, че знае какво ще се случи в следващия момент, което го навежда на мисълта че вчерашният ден се повтаря. С едно изключение - млада колежка, в която той е тайно влюбен бива убита. Той е единственият който си спомня и знае че вчерашният ден се повтаря. В следващите повторения на вчерашния ден той прави различни опити да я спаси, отклонявайки я от мястото на гибелта й, но тя отново бива убита другаде. Накрая успява да я спаси и двамата унищожават машинарията, създаваща безкрайния цикъл.

Иска ми се да го гледам пак, но не мога да го открия, защото не си спомням заглавието. Някой може ли да помогне?

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.