За хората с много лица в едно тяло
Отговорът е обширен и обхваща няколко основни направления. Основното сред тях е това, че душата (щом облечена е в човешко тяло на земята) разполага с арсенал от емоции и чувства, които са свързани с нервната система, които поставени в контекста на социалното обкръжение неминуемо поставят душата в ситуации, когато сред различно обкръжение от хора душата използва различен тип емоции и чувства (и от положителната им, и от отрицателната им страна), като по този начин “се облича в лице”, което е само за това избрано обкръжение. По аналогичен начин душата има много лица за различните групи от обкръжение. Това се случва така поради необходимостта душата да “влиза в роля” в “театъра на живота”, за да придобие опит и нови познания, да изчисти кармични уроци, да се освободи от излишен “наследен товар” и също така - да създаде нови такива. Такъв е процесът на израстването и всички тези фактори са необходими, за да се случват процесите. Не е възможно душата да използва само едно “лице” за цялостото си обкръжение. Това е стопиращ фактор и освен това - емоционалната и нервната система няма как да се нагодят и вкарат в калъп, за да се справи успешно душата във всички житейски ситуации, ако има само едно “лице”.

Другите направления са свързани с личностния избор на човека - доколко осъзнато слага маски за различните ситуации, в които попада, които до известна степен са свързани с инстинкта за оцеляване. Извършват се на съзнателно и на подсъзнателно ниво - въпрос на избор и управление от страна на човека. Тук определенията за съзнателно слагане на маски са: лицемерие, двуличие, неискреност, комплексираност... и много други, с основната цел - заблуда. Всеки човек има своите различни лица и маски - въпросът е кой, как, за какво, с какви цели ги използва. Друго направление за “лицата” е силната сензитивност на душата и способността да преминава лесно и бързо от едно състояние в друго, въз основа на проблясъци идващи от минали животи. Ако човек изживява подобни състояния и не може да си даде отговори (защо му се случват такива неща) е нужно да потърси помощ от ментори, които да му дадат пояснения, да го информират, да му дадат насоки и най-вече - да му дадат отговори на важни и съществени въпроси, които да го подпомогнат да осъзнае кой е, какъв потенциал има душата му и след като му се случват такива преживявания, да се научи да разбира посланията, които по този начин му се изпращат, да ги разбира и целенасочено да ги използва. Не го ли направи - човекът до голяма степен рискува да изпита чувстото на лудост, да изгуби представа за своята идентичност - да не знае кой е всъщност и това да обърка целия му живот. Сложно е.

П.С. Аз темата няма да я коментирам!

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

Редактирано от Alleks на 07.02.19 16:13.

Имаше една такава книга на Салвадор Дали - Лица зад маски. :)

За Протокола. :))

Винаги се посочва източникът, заради "лицата"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми и с друго може да е така

например:
с гласа

звънят ти по телефона за разговор, който не бива да пропуснеш
а... в момента правиш секс
вдигаш... /слушалката/
и говориш, докато си в конвулсии на оргазъм
оттатък на телефона не разбират дори, че си се сгърчил от удоволствие,
докато гласът ти е делови

ТЯ........
Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца
и ги учи да бъдат светулки.
Рисува след дъжд по стъклата сърца,
за да слуша на капките пулса.
Тя има усмивки за всичките дни,
във които от болка е сляпа.
И може през острите зимни игли
да ухае на сол и на лято.
Тя ляга безмълвно в очите по здрач
на онези - без път и без рамо
и тихо търкулва една педя плач
от ожулено детско коляно.
Сама се измисля - до ноктите чак
и създава си цветни вселени.
А аз се спотайвам във капчица лак
да измисли живот и за мене.

rozita-p (Росица )

************************

Има ли значение източника след като е копирано дословно ще коментираш ли или се кефиш пак

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

ТОЙ (буриме)

Той има естествено бяла коса
и носи обувки без връзки.
Говори си с паяка, сам и на глас,
и тихо си "чупи" пръстите.
В очите му има пленени слънца,
почти като малки светулки.
Сърцето му с ритъм на триста сърца,
подгонва по вените пулса...
Той гледа с усмивка през всичките дни,
когато тъгата е сляпа.
Понякога само забива игли
под ноктите спомен за лято...
Той често си спомня за нея по здрач,
с подпряно в прозореца рамо...
и тихо по мъжки задавя го плач,
и удря стената с коляно.
Будува до късно, до съмнало чак
и псува по всички вселени...
Словата полира до рима и лак
и - страшно прилича на мене...

--------------------------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
--------------------------------------------------------

Аз не мога така с много лица едно си имам и то си е мое

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

Холи малко съм на метлата но все пак благодаря ти

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

Ще ми е интиресно да я прочета ще я потърся благодаря

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.