Намирам, че обсъждането на проблеми и комлицирани случки с други хора помага за доброто формулиране на ситуацията на разказващия. Не говоря за искане на съвет за взимане на решение. Има една /мисля китайска/ поговорка от вида - изясняването на проблема е 80% от решението му. Мълчейки тормозно от страх да не се повлияе от странично мнение и държейки сам да се справи с нещо, човек не би могъл да си зададе нито непредубедени въпроси, нито да си измисли външен поглед, нито пък да се сети сам за нещо, което би му било полезно, докато е твърде емоционално потопен. Изваждане навън чрез изречения с автопринудата да облечеш емоцията в думи, я прави по-ясна, по-стегната, ако щете по-суха. Според мен представянето на проблем пред друг човек е голяма помощ и стъпка към спокойствието, нужно за решаване на проблема. Права ли съм или не съм права?

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Права си. Чрез говорене човек изяснява дадена ситуация, доказва правотата си и не само.При спор най- много се прилага говорене. При последното, в много случаи нещата излизат извън контрол.

Да препоръчам книга: "Назови го с думи" на Мари Кардинал. Може да се намери по антикварните сайтове или сергии за между петарка и десетка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем права за обличането в думи за пред друг човек, но е важно и кой е другият човек. Аз го правя така:
Ако комплицираните случки са с хора с които ти се налага да се срещаш и не са ти близки, колеги например, тогава ще обсъдя с приятели.
Ако случките са с хора които са ми близки, роднини да кажем, и не се движат в кръга на приятелите ми, пак може да обсъдя с приятели.
Ако случките са с най-личния ми човек с който възнамерявам да живея докат мога да живея - тогава или сам решавам какво да правя, или при професионалист.

Според мен представянето на проблем пред друг човек е голяма помощ и стъпка към спокойствието, нужно за решаване на проблема.
Само че има и обратния ефект, другия човек така може да те забие че свят да ти се завие.
Не питай старило,питай патило

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Намирам, че обсъждането на проблеми и комлицирани случки с други хора помага за доброто формулиране на ситуацията на разказващия.

Помага, да. Ако става въпрос за цвета на хола. Даже най добре е да се отиде до магазина за проби и да си мацнещ по стената различни цветове. Тогава, ситуацията би се изяснила безотказно.

Говориш и за емоционално потапяне. При последното, едва ли би помогнало отношението на външен човек. Сега първо се сещам за жервите на насилие.

Изваждане навън чрез изречения с автопринудата да облечеш емоцията в думи, я прави по-ясна, по-стегната, ако щете по-суха. Напиши го на листче. Ефектът е същият.

Според мен представянето на проблем пред друг човек е голяма помощ и стъпка към спокойствието, нужно за решаване на проблема. Не си права, но това се учи с години.

Едиственият човек, който има правилният отговор си самата ти. Не се разпръсвай навън, вгледай се навътре.

другия човек така може да те забие че свят да ти се завие.

Така е.

Ми даа, ако има проблем или конфликтна ситуация се решава между страните предизвикали я, трета страна би усложнила нещата повече, поне аз така мисля.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Помага, да. Ако става въпрос за цвета на хола.
Не съм съгласен - другия ли ще се мота в хола, аз ще се мотам за тва аз избирам, решението е мое къв цвят ще е, все пак това е моя живот нали?

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Всеки от нас носи един биологичен комп в себе си. Това е "Цар Ум" и неговите файлове - спомени и преживявания. Няма двама идентични хора на света. Всеки е един неповторим оригинал.

...."обсъждането на проблеми и комлицирани случки с други хора ..."

Обсъждането е просто изваждане на файлове от нашия биокомп и сравняване с тези на други хора.

Кой крив кой прав - не може да се заключава с 100% сигурност.
Всичко е относително....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите