изчезвам / Контакти / Споделено

Явно неправилно съм разчел твърдението ти че рядко полудяваш като намек че аз го правя често (което никак не е далеч от истината, в един определен смисъл).

Безумен за мен означава да бъдеш неподваластен на заучените поведенчески модели на ума. Да си спонтанен, а не клиширан. Да реагираш на събитията, които средата ти поднася функционално, а не емоционално. Не че емоциите са нещо лошо - ни най-малко; но примерно когато сме попаднали в ситуация от която съществува риск да възникнат неблагоприятни за нас последици емоционалната реакция би могла да ги превърне в неизбежни, а функционалната изцяло да ги предотврати. Да бъдеш безумен за мен означава да живееш единствено сега, защото това е единственото време, в което изобщо може да се живее. Да, ама не! За ума сегашният момент е прекалено кратък, на него там му е тясно. Къде по- просторно е в миналото. А бъдещето... О Боже! Там е наистина необятно. Малък проблем - миналото е линейна последователност от спомени за безвъзратно отминали сегашни моменти, които колкото и да си спомняме и да превъртаме в мислите си в нито един от тях не можем да се върнем и да живеем отново; а бъдещето е непостижимо, защото когато настъпи който и да е конкретно набелязан момент от бъдещето, то той е СЕГА, а не ТОГАВА, КОГАТО... Да бъдеш безумен означава и да приемаш света такъв, какъвто е, без да го оценяваш и съдиш. Означава да имаш способността да го възприемаш директно, а не да го интерпретираш. Защото ние не живеем в реалност, а в интерпретацията на нещо, което изобщо не знаем какво всъщност е.

Та притеснението ми е - ако всичките тези насложени програми на ума по някакъв начин бъдат спрени, премахнати, изтрити, дали заедно с тях ще си отиде и нещо от това, което ни прави личности? Теориите за личността на двадесет и тримата известни психолози от учебника изобщо не ме устройват, защото всички се основават на материалистичния възглед за реалността, а аз съм много по-склонен да приема холографския, който просто облича езотериката в научна терминология. Освен това смесват концепциите за ум и съзнание, защото могат да приемат преходността на ума, но отричат възможността за съществуване на съзнание без материален носител. Затова са забъркали този качамак от съзнавано, лично несъзнавано, социално несъзнавано, биологично несъзнавано, его, личен аз, сексуалност и не знам какво още.

Много обемно стана. Готиката не ме привлича. Предпочитам емоции, които ме издигат, а не обратно.