Обвиненията... / Контакти / Споделено

Мотаеш ме с метафори. можем да ги наречем... мотафори?

Да видим как съм те разбрала?? Кошутата с по-така заоблените хълбоци съм аз. Не са ми много заоблени хълбоците, но за дискусията да приемем че са.
Оня с пушката си самият ти и си елен! В гората има много мечоци, от които силно привлекателни и вербално убедителни... Ти треперейки от страх грабваш пушката и ги из-по-за-стрелваш! В гората остават само дървета и кошутата. Прибираш я в ловната си хижа и почва пълно щастие.
Обаче нали природата не търпи празно, разчува се в съседната гора и прииждат нови мечоци, изкусени от слуховете за кошутата с много по-така заоблени хълбоци. Някои мечоци от чиста спортна злоба добиват и допълнителния мотив да направят рогата на елена още по-големи.
И се получава затворен кръг.. .

Сън без думи

Поглед,
като обречена сърна,
поглед,
шум от крачки,
на глутница със пушки,
поглед като стълба,
стълба,с губещ се край в облаците,
някъде в царствата на Андерсен и Грим,
царства които си съществуват,
и винаги са съществували,
успоредно,
едновременно,
вътре,
и извън нас.
Стълба за която бях твърде тежък,
или пък напротив-твърде малък,
и ще се изгубя,
или твърде обречен,
и ще се разпадна,
на слаби,малки,хленчещи атоми,
сърната не мърдаше,
не мигаше,
поглед като врата към замък,
омагьосан замък,
жабата която може да се превърне в принц,
стълбата която не всеки вижда,
многото досадни бърборещи джуджета,
които винаги изпълват ,
като фон Вселената,
може би за да изпъкне
красотата наТишината.
Тези с пушките мачкаха храстите,
тичаха,
сякаш бе сън,
сигурно бе сън,
кръвта и течеше,
много,и много червена,
с преплетени погледи стояхме,
в този сън,
сън който няма да разкажа никому,
Сън без думи.