Измисленият свят на виртуала... / Контакти / Споделено

...ала ще си позволя да го редактирам за да е по-четливо и ясно за драгия читател:

Шоко, може би си го чела някъде, но ще го пейстна и тук, може би е най-просто казано и разбираемо.

Есе – „Дава ли ви контактът с реалния свят нещо, което липсва във виртуалния?“"

Дава ли ни контактът с реалния свят нещо, което липсва във виртуалната реалност? Разбира се, че реалният свят не дава безброй неща, които виртуалният дава, и не би могъл при никакъв случай. Контактът с реалния свят обаче е нещо истинско, до което можеш да се докоснеш, да опиташ, да разбереш, докато другото е извън пределите на материалното и реалното и се намира в едно друго пространство, в което хиляди хора блуждаят ежедневно, всеки търсейки нещо.

· Какво означава реален и виртуален свят? Нека започнем с първото.

· Реалният свят – това е светът, който ни заобикаля, това е всичко одушевено или неодушевено, което можем да видим, пипнем и усетим около нас. Това са хората, дърветата, птиците, сградите. В реалния свят се срещат нормални и реални човешки взаимоотношения – нещо, което във виртуалния не съществува. В този истински свят стават истински неща – раждат се деца, срещат се приятели, човек се влюбва, живее и умира. В реалния свят всеки гради своето ежедневие, прави своя избор в живота и след това го следва.

· Виртуалният свят – това е по-точно казано интернет пространството, или “онлайн пространството”, в което човек се озовава заставайки зад компютъра. В зависимост от това за какво се използва, то би могло да се определи като мултифункционално – там можем да проверим прогнозата за времето, да пазаруваме, да плащаме сметки, да работим и учим… С всяка изминала година все повече хора влизат във виртуалното пространство, голяма част от тях търсят там запознанства, приятели, дори и сродна душа.

· Контактът с реалния свят в никакъв случай не може да бъде равностоен на контакта във виртуалния по простата причина, че виртуалният свят не е истински, той се намира в друго пространство, в което са в сила други норми, правила и привички. Например не е възможно човек да има нещо истинско с някоя “виртуална половинка”, не би могъл да създаде семейство, да има деца и т.н. – това става само в реалността. Виртуалният свят колкото ни дава, толкова и ни отнема, защото, освен че не е особено полезно да се седи по цял ден пред компютъра, така хората отвикват да четат книги, да излизат навън, да се разхождат, да се срещат лице в лице с приятелите си, а не само в “онлайн чатовете”. По този начин човек губи даровете на природата, губи неща, които няма как да ги изпита по друг начин, и ако се затвори в това всеобхватно пространство, все едно губи себе си. Затова е най-добре да не се прекалява с нищо, защото за всичко си има граници, и ако е в допустимото – човек не би трябвало да има проблеми.

· Някои хора биха казали – виртуалният свят – това е прогреса на човечеството, една нова ера, в която всичко е модернизирано и компютризирано; свят в който с едно кликване на мишката можеш да направиш чудеса, да се добереш до всевъзможна информация от всякакъв тип, да си платиш сметките без да станеш от стола докато си пиеш сутрешното кафе. Наистина днес получаваме много повече удобства, които ги е нямало преди, но това е така, защото човешкият прогрес расте с всеки изминал ден.

· Всяка една от тези хубави страни, които изброихме по-горе, има своята тъмна част. Какво би станало, ако стане срив с системата? Има множество такива прецеденти – малко ли градове да оставали без електрическо захранване, “благодарение” на безпогрешната компютърна система? Малко ли злоупотреби са ставали с данните в интернет? Източват се банкови сметки, подменят се самоличности, добива се информация със злонамерена цел…. Да, човек може да си плати сметките и да пазарува, но за всяко едно нещо той ще си заплати съответната такса за услугата, която, ако отиде на място, няма да я има.

· Именно поради гореизброените причини и още цял куп други, неспоменати, може да се каже, че виртуалният свят е нож с две остриета, и че няма нищо по хубаво от старомодната “реалност”. Аз лично съм привърженик на интернета, защото ми улеснява ежедневието, но за нищо на света не бих заменил реалните контакти с виртуалните.

Дава ли Ви контактът с реалния свят нещо, което липсва във виртуалната реалност?

Последните две десетилетия на миналия век са време на забележителна социална революция. Обществото съзрява появата на нови феномени и придобива нови качества.

Това състояние се нарича виртуална реалност. Терминът „виртуално пространство” или ”виртуална реалност” се използва за означаване на среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните технологии благодарение на човешката изобретателност. В днешно време свойствата на виртуалната реалност са обект на особено внимание. Виртуалната реалност е идеална същност и е създадена от интелектуалните усилия на човечеството.

Но може ли тя напълно да замести и измести контактът с реалността?

Ако реалният Ви живот свършва пред компютърния екран и продължава във времето и пространството, то Вие сте от хората, за които границите и контактите с реалния свят се размиват. А може би сте от хората, за които контактите в реалността са най-важни

Във века на компютърните технологии и неограничените възможности, какво означава контакт? Не е ли канал за кодиране, предаване и разшифроване на информация?!

В забързаното ни ежедневие, виртуалната реалност ни дава свободата да комуникираме лесно, бързо и удобно. В работата и в училище, в свободното си време. Независимостта, управляемостта, неограничеността във времето и пространството – лесно достъпно и възстановимо – са характеристики, с които можем да отличим виртуалният от реалният свят.

В реалния свят приемаме контакта като вербален, физически и визуален. Реалното общуване ”тук и сега”, физическият контакт, докосването и погледът не могат да бъдат заместени с виртуалия контакт. Чувствата на радост и щастие, болка и тъга, усещанията – не могат да бъдат визуализирани, тъй като са без душа. Спомените също са нещо от реалността, което остава дълбоко в съзнанието на човека. Психиката ни на човешки същества е наистина нещо крехко и не може така лесно да се подмени.

Виртуалната реалност може да се контролира от самите нас – по време, по видове и най-вече, по истинност, докато за реалния свят можем вечно да се двоумим и представа си нямаме от къде до къде се простира. От кога до кога, и защо съществува? В него не можем да организираме и прогнозираме. Никой не знае какво го очаква утрешния ден, седмица, година…

И нека не забравяме, че виртуалните светове са измислени и като такива, те винаги ще останат несъвършени, макар и създадени от човек за човека...