Пратих стихотворение на моята Дулсинея, въпреки че ме е блокирала във Фейсбук чата и не мога да й пиша от собствено име; направих го от друг профил.

Аз зная, че тя няма да обърне внимание на моята скромна личност, но го направих, защото в противен случай можеше и никога да не го прочете. Всъщност аз не съм сигурен дали то изобщо ще стигне до нея, но все пак го изпратих. Добавих още два куплета и сега поемата изглежда като така:

Влюбих се в теб и до краят си ще те обичам
ала в живота си ще спра ли някога да тичам
мила Мери, погледни ме, обикни ме
с твоята любов поне за миг дари ме

Прости ми този сладък грях,
че в очите ти Вселената видях.
Защо ми трябваше да те сънувам
и за обичта ти нежна да бленувам.

Ти от Света си по-очарователна,
прелестна, пленителна и обаятелна
омайна, удивително красива...
Като от приказките самодива.

Как да те спечеля аз не зная.
За теб аз мога само да мечтая.
Как искам да ми кажеш "Да!",
пък ако ще и после в ада да горя.

Ако можех Океанът да преплувам,
само за възможността да те целувам –
ни за миг не щях да се поколебая
защото ти си моят ключ към рая.

Моля те, не бъди жестока ти с мен,
аз съм просто един човек обикновен –
от твоята естествена красота заслепен
и от безкрайният ти интелект поразен.

Моля те, за теб ми нещо разкажи...
Нека нашето приятелство продължи.
Единственото на света което искам
е само един отговор от тебе искрен.

Тази седмица аз плаках много разглеждайки нейните снимки във Фейсбук и почти не съм спал. Засяда ми буца в гърлото и губя разсъдъка си, освен това в отчаяната си мъка често се случваше да отпускам главата върху бюрото – толкова съм жалък и безпомощен, даже мислех за самоубийство (което аз никога няма да направя).

Бях си помислил, че тя би могла да е жената от моите сънища, ала се оказа, че тя е нищо повече от една безчувствена медуза, която вкамени мен със студения си поглед и нейното ужасяващо безразличие.

Не знам как да постъпя със себе си, чувствам се изгубен в нищетата си. Наистина усещам, сякаш не искам да живея повече. Господи, толкова съм тъжен... Никога преди това не съм чувствал такова ужасно терзание към жена.

Мислите ли, че има някакъв, макар и минимален, шанс тя да би обърнала внимание на мен? Някой от вас чувствал ли е някога такава безподобна мъка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти е идвало наум да и напишеш писмо на ръка на хартия? С обратна разписка? Хиляди години хората са си писали така.

А за мъките и страданията вълшебна рецепта няма. И решение също. Ако обичаш още да ходиш при психоложка поговорете си за маниакална депресия и обсесивно-компулсивни разстройства. Но да знаеш, че и там решение няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти е идвало наум да и напишеш писмо на ръка на хартия? С обратна разписка? - Малей, недей така :-). Сега така пишат данъчните, ще се ошашка мацката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с другият профил си е гадно, даже подличко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта не е разменна монета. Любовта се дарява безусловно и изцяло, не се споделя. Можеш да споделиш чаша хубаво вино, прекрасен миг, прегръдка... и ей такива неща, дребни на вид, но подхранващи жаждата ни за живот. Любовта просто протича през теб, ти си само проводник. Тя идва от Бог и се връща при Него. Дано разбираш това.

Ако очакваш отплата за любовта си никога няма да разбереш какво тя всъщност е.

От това, което прочетох, останах с впечатлението, че ти всъщност си влюбен, а не обичаш. Има сериозна разлика, но тя е в сферата на езотеричното, което ти категорично отричаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма несподелена любов. Има маниакалност и заблуди.
От опит научих, че ако нещо упорито не се получава, то затова си има причина и не трябва да насилвам нещата. Защото, когато после се получат, винаги съжалявам. Господ си знае работата. Не се набутвай там, където не трябва. Поне аз когато го направя, не съм щастлива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 23.10.18 13:26.

Ако е за онази датчанката и вече те е блокирала някъде, то е безнадеждно. Търси друга.

ad infinitum ...

Ако е датчанка трябва да е Офелия. А Нюк ще е Хамлет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още не си готов за любов. Трябва да пораснеш и узрееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ми звучи доста мъдро.
То наистина често човек си мисли, че е влюбен, а всъщност е вманиачен по някого, издига го на пиедестал и си го представя като нещо съвършено, което не е. Един вид лудост заради бушуващи хормони.
А и дори да им се получат нещата, въобще не е гаранция, че ще си паснат като характери, че ще са щастливи заедно и ще се обичат вечно. Наистина влюбването не е нищо повече от заблуда. Щом им мине първоначалната еуфория, много неподозирани и не толкова приятни неща ще излязат наяве и доста двойки не издържат и се разделят.
Друго нещо е любовта между хора, които се познават добре и са си паснали във всеки един начин. Тя е истинска и трайна. Но при колко ли я има?...