|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Петък
|
|
| Автор |
Alice is (информирана) |
| Публикувано | 17.08.18 13:19 |
|
|
Денят ми започна зле. Пак закъснях! Този път защото реших да отида на работа пеша. Мога съвсем точно да си преценя времето, дори по-добре от германския градски транспорт славещ се с точност. Студено, 15гр, облачно, духа...
По пътя видях стара приятелка седнала сама в кафене. Като заразмахва ръце зад витрината, щеше да потроши инвентара на заведението и замалко не перна таблата на минаващ келнер. Какво да правя, присединих се и аз. Обсъждането на домашни любимци с приятелка отнема много време.
Заявих се в 9.30 в офиса и се оказа, че не мога незабелязано да се промъкна до бюрото си, имало важно съвещание, съвсем ми беше изхвръкнало от главата. Няколко пъти ме търсили на работното място. Ужас. Някак избърборих оправдания и седнах в навалицата околко голямата маса в конферентната зала.
Обсъждаше се нов проект и вече попълваха документите за участниците. Чудеха се как да станат повече и то много квалифицирани, да се види, че от наша страна колко сме велики.
Къде си мислите имаше място да седна? Сядане на такова заседание, прилича малко на сядане ученици в класна стая, максимално далече от шефовете. Нямаше как, седнах до единия от големите шефове, който ми хлъзна небрежно да си попълня моя формуляр за участие, като не пропусна да ми изпрати боен поздрав заради закъснението, когато и другите се наведоха да си пишат, а не да се вторачват в нас. Много се притесних! А когато съм притеснена почва страшно да ми се пърди! В това време другият голям шеф се провикна, че сме много зле и дори един футболен отбор със съответна квалификация не можем да съберем. Един мазник от колегите се сети, че можем да включим и вече известния ви от предишни мои разкази главен админ на фирмата. Едва ли щял да свърши нещо съществено по проекта, който е предимно софтуерен, но имал безброй авторитетни тапии сертификати. Шефът до мен каза- Да, а ти Алис знам, че си близка в известен смисъл с него, взимай формуляра и тичай да го попълни, дано вече е дошъл на работа, защото трябва да приключим с документацията до обяд! И пак ми хвърли страшен поглед.
Голям късмет! Взех формуляра и хукнах. Към тоалетната. Обаче там беше една неприятна колежка сигурно да оплаква горката си съдба, не беше включена в новия проект. Отщя ми се да ползвам тоалетната и стискайки едвам влязох в асаньора. Щом той тръгна надолу и се сетих, че можех да изприпкам по стълбите, които по-рядко се ползват и там пръднята по-бързо да се разнесе и да не се забележи. Започнах да се отчайвам, за момента бях сама в асансьора, но с болезнена яснота си представих сцената Алис пръднала в асансьора и на следващия етаж се качват колеги, които ме уважават...
За да си отвлека вниманието, започнах да си мисля дали снощи съм яла нещо с много лук, както психолзи съветват да се прави за такъв случай.
Все пак стигнах без гафове и му звъннах на звънеца отвън на админа. Той ме поглежда през камерата и бзз отвори вратата. Следва малко тясно предверийце, което вече е хладно климатизирано. Не знам дали ви се е случвало, когато влезете от топло в хладно самотно помещение. Желанието за пръдване достига чудовищни размери, а волята за въздържане съвсем изчезва! Пръднах си облекчително, като се надявах бързо да се измирише. За нещастие, админът отвори вътрешната врата да ме посрещне кавалерски и... само където не падна възнак назад от миризмата, която го облъхна откъм предверието.
Той се почеса по главата и се сети, че преди време е имало проблем с една канализационна тръба наблизо и тогава миришело така, щял да се обади на поддържката да я проверят. Сладур! Изобщо не предполагаше друг източник на миризмата. Много ме уважава, значи. Дадох му да си попълни документите, вече вътре на неговата уютна масичка с нощна лампа в единия ъгъл на залата. Масичката не се вижда на камерите. Помоли ме да му разтрия врата и раменете, защото му се схващали от духалките там. Разтрих го добре.
Върнах обратно документите и с това се приключи. Сега май ще седя до чак до довечера и ще демонстрирам силно трудолюбие.
Дано вашият петък е по-добър.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Мразя да споделям, камо ли за петък.
Петък, петък,- ти изветрял четвъртък. !
| |
|
|
|
Този път не можах да издържа и почнах да се кискам във фитнеса.
Дано човекът който крачи върху пътеката с гръб към мен не помисли за мен като луд, понеже не вижда, че съм забил поглед в телефона и то вероятно звучи все едно аз се смея сам на себе си.
| |
|
|
|
Мразя да споделям
Добре заварил в Споделено
| |
|
|
|
Мразя да споделям
Добре заварил в Споделено
Ти как мислиш се калява дух. Отрицание на отрицанието.
Мълчиш и гледаш злобно и напрегнато, като тапир който ей сега ще се затича.
Споделяли те ! А какво за нуждата да се споделя, и защо за бога нуждаещи се !
Че ти в центъра на петдесет нуждаещи се всеки от нещо комшии, ти ще побегнеш бе, като волно прасе копнеещо само да се зарови другаде.
Ще мълчиш като комунист на разпит, и ще гледаш тъпо, щото се опитват и погледа да ти прочетат.
| |
|
|
|
Здравей Тиртирлински!
Можеш ли да пишеш в 40-50?
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Здравей Тиртирлински!
Можеш ли да пишеш в 40-50?
Не съм випаджия, което е безумие. Значи има някои кои са по висши от мен.
Пролетарият в мен злобее, спонтанно ми се иска да ги изколя, в няква революция, да им изтръгна гръкляните с висящи дванайсетопръстници и панкреаси Випаджии ! До един интелектуалци !
Ама аз и не искам да пиша, и без тва нямам какво да кажа на света, на населението, на диаспората, ма малцинствата.
| |
|
|
|
търсим те...
аз ще те намирам, но си доста търсен в момента
ясно.
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Срамота – че то от теб по-голям ВИП-аджия има ли бе!
| |
|
|
|
Всъщност, споделям ти. Терзая се, нещо свързано с топлотехниката. Току се връщам, към 260 лева искат. Стоманена плоча стомана 3 , 7500мм х8000 мм. 30 мм. дебелина. Ще е тежко, къде 180 кг. но ще акумулира. Другия вариант 10 мм дебелина ,и да заваря ребра отдолу, да се не изкриви от огъня.
Тежкото пречи, щото мен чака, ще стане къде 300 кг желязо а може и нагоре.
Това е плот, междинен ,дели две камери, долната е с 10% по малка или 15 % , или 20 % не знам на око, за огъня, отпред врати, отгоре агне, гювеч, всичко това в риза от пясък, отгоре, отдоле отстрани, над плота железен да кажем 30ммл дебелия, тухли огнеупорни, въпреки че там пряко сили 300 градуса ,какво ако е обикновена.
Да ги дам ли тия 260 лева ,или да мина със 120 да кажем. Ма пусто съм грандоман, дебелото ме влече.
Ще бъде черна, имаше ена вакса за печки "Щъркел " помниш ли я ?
Редактирано от tirtirlin на 17.08.18 18:08.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
