Петък / Контакти / Споделено

Имам си такава фантазия.

Живея на село и под прозореца ми растат два розови храста. Искам да им сложа стълбчета, за да ги укрепя да вървят нагоре. Някъде по двора намерих триметрово парче от жп релса. Ако се среже на две, ще станат идеални стълбчета за розите. И вечни! Наблизо живее опитен майстор с всякакви инструменти. Той е як и грубоват мъжага, но по душа често е добър и е общо взето възпитан. Хубав е, въпреки че от съотношението му мускули/мазнини има какво да се желае. Но да не издребняваме чак толкова.

Отидох при него само по сламена поличка, тъмни очила шапка, джапанки и релса. Така си мислех че ще е по-склонен да ми услужи... По пътя хората от селото се обръщаха след мен, обаче хич не ми пукаше, работа трябваше да се свърши. Дори не ги поздравявах, както има обичай на село.

Случих го да седи върху стар сандък от големи лагери на масата под черницата и да си пие ракийката със салата.
Като чу молбата ми, той ме изгледа с неподправена досада, каза че не му се става сега от масата да ходи до бараката за оксижена. Все пак за да не ме връща, пресегна се, издърпа релсата от ръцете ми и за миг я прехапа със зъби и то точно посредата! Хвърли на земята пред мен двете парчета, както ми се стори малко неучтиво, добре че бързо отстъпих назад. И продължи да си пийва ракийката и да си взима от салатата направо с пръсти, все едно ме няма. Беше забравил да си донесе вилица и както казах, не му се ставаше от масата.

Метнах по едно парче от релсата на всяко рамо и се прибрах вкъщи, като по пътя селяните се бяха увеличили значително. Аз вече в по-добро настроение ги поздравявах и даже се спирах с този и онзи да си поприказвам.
В крайна сметка забих релсите в меката пръст и превързах розовите храсти за тях с дебела рибарска корда. Докато правех това, на оградата отвън се подпряха няколко съседи и ми даваха акъл как по-добре да го направя.
После се изкъпах на двора в ламариненото корито, в което бях оставила вода да се топли на слънцето и влязох в къщата си да хапна нещо, защото бяха огладняла като сега.