Вече съм пенсионер.
По професия съм проф. музикант, педагог и диригент.
Цял живот съм свирил и класика и поп-рок и съм преподавал частни уроци на 4 инструмента и съм дирижирал хорове. В момента преустанових всички тези дейности поради влошено здраве.
Връщам се в БГ всяко лято за 3 месеца.
Не мога за повече, за да не ми отрежат пенсията с 30%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно, това са някакви техни рестрикции за орязването на пенсията, и все пак - ако ти я орежат с 30 пр., както викаше Финтролски, няма ли пак да си добре в Бг? А не получаваш ли и от тук пенсия, ако някога си работил тук?

Ако не е лично - как е здравето ти, какво му е влошеното?

Виж аз в БГ още от тийнейджърска възраст почнах да свиря в разни състави по ресторанти и барове и после в Концертна Дирекция по турнета с всички звезди по онова време - Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева и др. и др.
Тук в Норвегия също работех като "човикът оркестър" в най-луксозните хотели из цялата страна.....Но не ми плащаха както на местните музиканти или тези от Англия и Щатите. Защото имаще дискриминация на българските емигранти. Защото бяхме последния васал на СССР и в пресата за 40 год. не видях нито една позитивна вест за БГ. Само за Стоичков и Бербатов. Но за мен писаха няколко вестника позитивни неща и похвали. Аз работех само по няколко месеца в годината, защото бях без импресарио и местна агенция по труда ми намираше работа чат-пат. Така и не събрах пари за жилище и обитавам един 2 стаен апартамент, които е социален. Много сметки ми пристигат по пощата, а не в нета и трябва да съм тук за да ги плащам редовно. Иначе ще ме изхвърлят от този дом....
Няма да ти кажа каква болест ми откриха тази зима. Но тя е наистина ужасна.
Това са данни от личния ми живот и не искам никого да занимавам с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за информацията относно заболяванията ти - нормално е да не ти се споделя
а и едва ли някой би искал да чете епикризи с диагнози
вероятно нещо общо е нормално да се споделя, като: болят ме краката, гърба...
останалите неща са за лекарските кабинети

успяваш ли да излизаш на разходки всеки ден
има ли парк наблизо или друго подходящо място

Успявам почти всеки ден да излизам и се движа. Където живея има в близост един парк, но аз предпочитам да комбинирам моето ходене с пътувания с бусове до всички крайща на града. Понеже ме гони самотност - нямам 1 роднина тук, а от всички българи в Осло имам контакт само с един и той живее доста далеч от мен - на един остров извън градът. Но пък е най-невероятния компютърен гений, който съм срещал някога. Оправи ми и двата компа, които са на повече от 10 години.... Аз понякога сядам в идеалния център на града на една пейка да пия кафе и наблюдавам тълпата, която преминава. Просто невероятно ревю на всякакви чешити и тимерути - прически, мода, татуировки....
В блокът където живея около 20 год. никой никого не поздравява, когато се срещнем по стълбището. Това е един типично норвежки специалитет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напоследък разговарям с пенсионерка, лекарка на 85г.
винаги много весела и енергична
и дори някак приятно мирише на свежоизпрани дрехи и лек парфюм
разказа ми, че 4 месеца живее при дъщеря си, останалото време е сама, в нейния си апартамент,
но всеки ден си поставя някакви задачи, свързани с излизане
донякъде пътува с автобус, после малко пеш...
в определен ден чисти, пазарува... но всеки ден има какво да прави
покани ме на гости да й видя цветята, спомена и някакъв брой саксии, но не запомних колко саксии с мушкато. каза - ела, да ти дам от моите цветя
някак съвсем непринудено и приветливо
не съм отишла
харесва ми с какъв дух е и как говори за живота
спомена и починалия си съпруг, но някак леко - хем с въздишка, хем спокойно - но скоро ще отида при него и ще сме заедно, то малко още остана
на пейките в същото време седят клюкарките - 5-6 са, едни и същи, вечните "камери за видеонаблюдение"
лекарката ходи изправена, с енергична за възрастта й походка,
а те, с по 15-20 години по-млади нея, клатуш-клатуш като патици

движението е живот
радвам се, че излизаш
там зимата май е дълга
тогава как ще си с разходките

Аз също не допускам да падам духом въпреки здравословните проблеми.
Да поддържаш висок дух и най-важното в живота.

там зимата май е дълга

Да дълга е. Но последните години в Осло е по-топъл град от София.
И по-малко вали сняг. Тук въздухът е по-сух и -10 градуса почти не се усещат, за разлика от София, където въздуха е много по-влажен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

спомена, че вече не работиш

а понякога свириш ли за свое собствено удоволствие?

ако в Бг имаш твой собствен имот, защо трябва въобще да обитаваш социалното жилище в Норге? Или и това е свързано с пенсията?
В смисъл - идваш си в Бг, намаляват ти пенсията в Норгер с 30%, пак си добре тук, климат по-добър, близки, роднини или... бъркам?

Много хора така правят - работят в чужбина цял живот, след като се пенсионират, идват в Бг.

За болежките - разбирам напълно, просто попитах, пожелавам скорошно оздравяване!