Въпрос: / Контакти / Споделено

Некои корекции. Карцер като идиотско наказание е много архаично и дори при социализма не го е имало. Представлява тясно, мокро и студено помещенийце, в което нито може да се легне, нито да се изправи човек. Дори само няколко часа в него са достатъчни малко по-изнежен боец да се умопобърка за цял живот.
В соц. казармата имаше арест. Едно денонощие в ареста можеше да премине в безкрайна гадна работа и чанч или в цакане на карти или само в спане и мързелуване, зависеше от дежурния по поделение и началник караула. Ако е повече от 5 денонощия, те не се броят за служба и след уволнявката на ненаказаните, се дослужват. Имаше и съвсем гадни случаи. На такъв с дослужване може в петък да му е последният ден, т.е. в събота да се изволни. Да де, ама в събота и неделя командирът го няма да разпише заповедта и това става чак в понеделник, разбирай в 17ч. Или чак вторник! Гадост.
Аз нямам нито ден арест, но имам познати, които са ми разправяли този филм на безсмислените ужаси.
В няколкото лоши години, в които на септемврийците им праскаха 3 месеца задръжка, тези с арестите посрещаха трета Нова година в казармата.

Военното обучение в гимназията никога не е било цял месец. По-големите споделяха, че са били 2 седмици, ние бяхме 10 дена, т.е. седмица и половина, а след нас било станало само 1 седмица. Значи, заминава се в понеделник и се връщат в събота сутринта. При Демокрацията пък ВО съвсем изчезна.