|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
|
|
аз пък да те приземя в офиса
нещо кофти впечатление ми остави онова изпускане на тенджера за привличане на шефското внимание
по-удачни са други неща, като да те забележи, че работиш над задачите в папката, която ти е дал
поне иди го попитай нещо да доуточни по заданието...
или поне в ранния час организирай работното си място, иначе ще реши пак да ти връчи сам каната с кафе
и ще го обърнеш в твоя секретарка този човек Редактирано от holi_day на 04.07.18 11:59.
| |
|
|
|
КОЛКО СИ ЗЛОБНААА
Да си от мъжки пол е даденост по рождение. Да бъдеш мъж е въпрос на избор.
| |
|
|
|
Бързите оценки не винаги са верни.
Но щом казваш, злобна съм съм.
Други новини за мен да ми съобщиш?
А, давай го малко по-уравновесено.
| |
|
|
|
Аааа неее...:)))
Чета те тук и в на Блъди темата и виждам противоречия:)))
Да си от мъжки пол е даденост по рождение. Да бъдеш мъж е въпрос на избор.
| |
|
|
|
Досега бях за двама, от утре десетина дни ще съм за трима. Ще се случат конфликти, понеже няма как да си надскоча кпдто. И ми изтормозено много.
| |
|
|
|
Охооо покана за кафе...: )))
Ми, давай го Сър, значи ароматно, черно и не много горчиво...може и песничка да пуснеш с него...и късметче..: )))
А сега да те видя каква снимка ще пуснеш...дали ще можеш да угодиш на вкуса ми чрез нея /снимката/...
| |
|
|
|
Е нарочно не е конкретна, за да може да има повече свобода на гледни точки...
е че то и мъж може да мрънка и да се съблича...: )))
тигърче ли?...
| |
|
|
|
Поканата остава милейди!!!
А за снимка!!! малко съм дървен не знам как става, сори!!!
Но мога поне това!!!
Да си от мъжки пол е даденост по рождение. Да бъдеш мъж е въпрос на избор.
| |
|
|
|
Това въжделение не може да бъде оставено без последствие.
След като поработих, писах в един тикет който ми виси от много време отворен. Ти почти като колега сигурно имаш представа що е то тикетинг система за решаване на бъгове и проблеми. Нали съм си сладкодумна, често там се чувствам като в клуб. Но чак да пиша за бани и масажи не смея. Все пак вмъквам по някое неформално изреченийце съвсем в рамките на етиката, особено в позалежалите се мои тикети, което разчупва леда, вижда се че не съм ги зарязала и някак не ми се отчитат черни точки. Като всъщност в тия случаи не знам какво да правя нататък или страшно ме мързи. Докато други колеги отговарят в тикетите си кратко и сопнато в стил 'прочети си readme бе тъпак!' или изобщо не отговарят...
Възнаградих се да сляза да изпуша една цигара в градинката долу. Там бяха счетоводителката и още две грации от администрацията. След като за пет минути не успях да взема думата, се загледах през оградата навън. Разкопаваха улицата! Може да си мислите, че в Германско не се разкопават улиците, но те се! Даже много по-често от у нас! До оградата боботеше булдозер. Стана ми интересно как ли изглежда булдозеристът и се приближих. Нямаше го! Замислих се дали няма да ни спрат водата и да не мога да си сваря обедното кафе, та се върнах да си напълня голямо шише от минерална вода, което от много време се мотае под бюрото ми и го подритвам. Те немците нямат рефлекс за подобно запасяване и после ще ми се умилкват да им отсипя и за тяхното кафе.
Ето го най-после и 'още' за теб.
Детайлът е от края на вечерта в понеделник, когато изпращах масажиста. Не я сметнах за съществена и не я включих. Сега явно ще ми влезе в работа, защото нали казах съм изпаднала в нещо като временно авторско безсилие...
Допълнение, съвсем накратко -
Действието се развива в понеделник около 23ч
Масажистът си събра нещата и си тръгна. Преизпълнена с всякакви емоции и умора се тръшнах на леглото както съм си така и съм се унесла моментално... Звъни ми телефонът! Той стои долу пред външната врата и не може да си я отвори да излезе. Тя се отваря отвън с чипче или ключ, а отвътре само с брава. Периодично се случва вечер някой идиот от съседите да завърти ключа, което е опасно в случай на бедствие. Грабнах ключовете си и сънена мислех както съм си така да сляза да му отворя, без да паля лампите на стълбището. То тук и без това след 8 вечерта настава мъртвило и кой ли ще ме види. Все пак в проблясък реших да си метна нещо отгоре. Всичкото бельо ми беше вече в коша за пране, не ми се ровеше по гардероби, та се затъкнах как да е с хавлийка. Това го направих с компетентно движение, заучено още при пърженето на палачинки. Най-критично беше минаването ми през площадката на долния етаж. Там живее достолепно немско семейство, около 50, от тоя тип, който може би всички имате за съседи. При най малкия шум се показват от врати и прозорци да видят какво става. Но не дай си боже да се случи обир в някой апартамент, те нищо няма да са видяли!
Колкото и тихо да беше говорил масажистът долу по телефона, то беше прокънтяло по стълбището.
Както минавах на пръсти боса по кърпа пред вратата им и лампите светнаха. Не бях преценила, че на нашия етаж лампите се палят с копче, а надолу са с фотоклетки, ако има човек. Някаква странна комбинирана система. Съседът по пижама отвори вратата и надзърна облещен. Не познахте! Не ми падна кърпата от смущение! Но това заслужаваше да се види. Мистериозно се яви жена му зад него и много бързо го дръпна навътре.
Те подозират, че у нас се случват изумителни неща, но не и чак абсолютна поквара. Защото масажистът, когото са виждали често да идва при нас, винаги е елегантен и със стилен черен сак, поздравява учтиво итн. Докато негова колежка, чиято услуга не ползвам, ходи по адресите много небрежно и даже предизвикателно облечена, с кичозен сак с изплезен тайландски дракон на него. Какво да си помислят съседите за нея...
Тези съседи отдолу ме дразнят и с моя приятел ги наказваме като сме по-шумни в определени моменти. Приятелят ми няма чак такова чувство за веселие като мен, но понякога има добри попадения. Веднъж като бях в цъкъл и докато приготвях нещо за ядене в кухнята, той се подрусваше на леглото в спалнята.
Пак се отплеснах! Значи, стигнах до момента слизам по стълбите по кърпа. На следващия етаж, друга изненада! Има едно мъртво място за фотоклетките и като мине човек през него и те угасват. Все се навиваме със съседите да го оправим и все не го. Аз го знам и малко заобикалям, но сега нали сънена минах през него и лампите угаснаха. Спънах си и най-после кърпата ми падна! Нямах вече сили и нерви да се замислям над филосфската страна на случката, бях вече почти стигнала партера, а и нали сме си свои с масажиста, та я метнах на рамо и отидох да му отворя.
Обаче не бях преценила и още фактори. Светна и външната лампа над входа. И беше дошло такси повикано от масажиста! В този момент явно шофьорът без да иска удари с лакът класона и припряно отвори вратата си да се покаже, като си прасна главата в тавана на колата.
Горе светна прозорец и се показа пак този любопитен съсед. Аз обаче бързо се шмугнах вътре и вече напълно разсънена като вихър хукнах нагоре по стълбите с хвалийката в ръка. Това беше прозорецът на кухнята, знам защото е като нашия апартамент и прецених разстоянието до външната врата. Чувах звуци от съборени предмети и столове и като вече бях подминала неговата врата и се катерех нагоре, когато чух приятен звук от блъскане на човешка глава в дървена врата в близост до шпионка. След което гълчава на немски език от този апартамент.
Стигнах до нашата врата на горния етаж.
И ... не познахте! Не си бях забравила кючовете долу затъкнати в ключалката на външната врата. Изкъпах се финално и заспах като къпана.
Това май дълго се получи този път и то като за допълнение.
Обещавам да няма повече допълнения на тази случка.
Време ми е за обяд...
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Цял ден има да го мисля тоя масажист сега...
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(Гераскова)