А аз нещо съм депресирана напоследък, може да не ми личи много по писането или по липса на такова. Хич не ми е до приказки с детайли. Не настоявайте!
От месеци треперех дали ще ми продължат договора, който изтичаше края на юни. Май вече ви писах. И работата ми не спореше съвсем, една от задачите ми още виси... Прибави се и шефска депресия по повод големия резил на германците на световното, която субективно би повлияла решението. Вече се настройвах да се връщам в София за по дълго и да свикам клуба да си изплача мъката, пък после да го мисля. Искаше ми се да разпусна на топло време,че това германското ми писна, едва напоследък се ядва. Приятелят ми ме разбира защото отдавна не съм си идвала за по-дълго, ще си починем и един от друг. Продължиха го договора в последния момент! Но пак остана горчилка не знам защо...
Вчера седмицата започна криво. Много криво! Рано сутринта изпратих приятеля ми на бизнес среща в друг град, ще се върне до края на седмицата. Набързо къпане и нервно му събирахме багажа, поскарахме се малко. Винаги се караме в такива моменти.
Нямаше какво да правя и цъфнах в работата още преди 8, иначе почваме от 9. Почти веднага ме викна големият шеф, сигурно е спал в офиса! Краката ми се подкосиха, дланите ми се изпотиха! А аз бях къпана, но в бързината не си бях измила зъбките. Добре че седнахме далече един от друг.
Казвала съм ви за кабинета му, в който посещенията ми се броят на пръстите на едната ръка за няколко години. Като луксозна баскетболна зала, което не пречи в единия ъгъл да са струпани някакви кашони с хардвар, които ги бях забелязала и миналата година, още си бяха там. Сипа ми кафе.
Разговорът започна тежко за моето недобро представяне в последните месеци. Аз си бях придала естествен виновно-отговорен вид, много ме бива в това.
Внезапно той смени темата, обмислял да ми дигне малко заплатата, представете си! Обаче за сметка на допълнителни задачи. Тръсна ми една папка със задачите и ме накара да ги прегледам набързо и да кажа веднага какво мисля. Оказаха са познати задачи от миналата година по друг проект, които бях започнала и по някакви причини бяха задържани. Отговорих му ще се справя. Опитах се леко да вмъкна в разговора и нюанс за лятна ваканция, но той скочи и каза приключихме, скочих и аз. Държах смутено папката плътно пред себе си, беше почнала да се размеква от потта ми. Шефът ме потупа бащински по... папката, връчи ми каната с кафе, което той как да е сварил сам, защото секретарката още я нямаше и ми каза да я дам да я изпият колегите като дойдат.
С все така треперещи крака въпреки може би добрите новини, се добрах до стаята си. Там беше само лудичкият колега на отсрещното бюро. Направил си смути на блендера в кухненския бокс и вече успял да го разлее по бюрото си, та се опитваше да го избърше с някаква пачавра. Погледна ме изпитателно, видя папката и дойде да ми стисне ръката, държейки в другата ръка пачаврата. На неговото бюро се мъдреше подобна папка, вече полузалята със смутито.
Поуспокоих се и грабнах телефона да се обадя на моя масажист да си поръчам масаж и баня възможно най-скоро. Нали знаете, той е добър и има много клиентки та обикновено свободен час вечер минимум след няколко дена. Изненадващо ми каза, че точно тази вечер е свободен! Най после нещо наистина хубаво. Поръчах си да дойде у нас, по-скъпо ми излиза, но си заслужава понеже не е приятно по нощите да се връщам намасажирана и къпана от неговото студио. Той някак небрежно вмъкна в разговора питане, дали няма да му пречим на моя приятел да си гледа мачовете снощи. Винаги вмъква подобни питания, като традиция ни е. Приятелят ми няма нищо против дали ще е в къщата или не по време на сеанс, защото е сигурен че няма да правим нещо шокиращо порочно и няма да избягам с масажист я!
Отговорих, че приятелят ми е заминал и като че ли усетих радост отсреща.После заидваха колегите, разработих се окрилена и работното време изтече неусетно.
След работа пътем напазарих и се прибрах натоварена като магаре, с надеждата поне малко да ми се схванат ръцете та масажът да е още по-кефски. Най обичам масаж на втори ден от силна мускулна треска. Сега не се получи чак така, но все е нещо. Разтребих кочинката, нали беше останал хаос от сутрешното припряно събиране на багаж. Хапнах един пай от хладилника, че съвсем бях огладняла след днешните емоции и не исках гладът да смущава следващите приятни. И опънах специалния матрак за масаж на пода. Той си е съвсем обикновен от Икеа, тънък и като се навие на руло лесно се прибира в гардероба, тамън на еластичност.
Както винаги точен, масажистът дойде в 7. И тук започнаха друг тип емоции! Освен сака си с принадлежности, той носеше букет цветя, голям шоколад и бутилка червено вино. Имал бил повод да черпи. Може да не съм ви споделяла, хубавото червено вино ми е афродизиак. Ай ай! Също и шоколад...
Сдържано благодарих и предложих да отворим бутилката в 'почивката на полувремето', между масажа и банята. Какъв е поводът? После щял да ми го каже...
Съблякох се и докато той се събличаше и си подреждаше принадлежностите, отидох да си метна набързо един душ, нали цял ден с това потене от емоции...
Като приключих с душа го викнах да ме подсуши. Това по принцип не е включено в услугата, ама нали аз авантаджийка такава, ако мине номерът. Той ме подсуши вниматело с меката кърпа, която ми е специално само за подсушаване преди масаж. Направи го с една таква смутена физиономия, сякаш ще ми казва нещо ново и то може да не ми е много приятно.
Върнах се и легнах на матрака. Изненада! Той ми метна отгоре едно тънко копринено чаршафче, тъмночервено леко ароматизирано. Галеше ми кожата, много приятно.
Започна масажа както винаги от малкото пръстче на лявото краче и тогава изплю камъчето! Бил си уредил голям договор в Испания, източния бряг до края на сезона, заминава в петък и ме изоставя за толкова много време! Ужасно дълъг е сезонът там. Миналата и по-миналата година пак ходи на същото място, ама само за месец и някак го преживях, както бях свикнала почти всяка седмица. Очевидно го харесали и дори можело на постоянно да го назначат. Плюс да проведе курсове за начинаещи...
Стоически го приех, казах му че се радвам за него,но като стигна до коремчето ми направо се разплаках безутешно. Рядко плача, но като плача го правя както трябва. Той много се притесни, дори му спадна закратко и ме пита защо. Аз му отговорих имам си проблеми в работата, което не беше лъжа и е време да отворим бутилката. Пийнахме, поуспокоих се и ме довърши като даде всичко от себе си, даже доста повече от уговорения един час. Починахме си малко лежейки като той нежно ме беше прегърнал през въпросното чаршафче, което се оказа и то ми било подарък, обясни ми с какво да си го ароматизирам.
Накрая ме изкъпа пак с бонус продължителност. А той къпе много сладко! Ох как сладко къпе!!! Оправихме си сметките като му обещах, ако ни се отворят няколко дена да минем да го видим в Испания. Така се свърши този шантав ден.
Нали не ми се сърдите,че сега нямам време и настроение за приказки за пораснали деца с детайли?
Ще се съвзема и ще се погрижа за вас скоро...
ad infinitum ...
|