Ако бях един истински поет, kато Рабиа, или жената от Иран, нямаше да е необходимо да описвам всички случки, които все още чувствам като лъжа, защото просто щях да напиша едно стихотворение, което щеше да изкара истината във всяка дума...

"Думи като врати на стари хладилници и половинки тухли, думи, които не ставаха за нищо, думи като вътрешността на коли и перални машини. Изкорубени, ръждясали думи, думи като гофрирани маркучи и като скъсани дрехи и килими, думи, които не искаш да пипнеш дори без ръкавици."

"Думи като врати на стари хладилници и половинки тухли, думи, които не ставаха за нищо, думи като вътрешността на коли и перални машини. Изкорубени, ръждясали думи, думи като гофрирани маркучи и като скъсани дрехи и килими, думи, които не искаш да пипнеш дори без ръкавици."


Отрицателните тежнения към относните думи е отражение на нашите очаквания. Очаквали сме в аванс думите да ни донесат нещо, да запълнят чакаща празнина, тоест да извършат необходимо количество работа, която те не са свършили, не са запълнили и ние се чувстваме излъгани. Излъгани не от кой да е, а от собствените очаквания у нас, някой отвън, в случая некви думи, да свършат наша вътрешна работа, да запълнят наша отворена празнина. Тоест,- Адът ? - това са другите !

Ние натоварваме другите с очакванията си какви трябва да бъдат, за да ни вършат работа. Тва е очакването на глиста, който очаква по дяволите тва прасе да бъде хранено !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очакването ни погубва, прав си.

Точно така го чувствам, очакването, но нищо не донесе. Ще запълвам собствената си празнина.

Oчакваш когат си заложил, комплементарна двойка са залогът и очакването.

Очакването ни погубва, прав си.

Точно така го чувствам, очакването, но нищо не донесе. Ще запълвам собствената си празнина.


Кво стАна бе ? Оплачи се.

Ларошфуко има израз Губят прелестта да бъдат нови ,тва ако щеш изживявания, пример изживяване на чувство за притежание, чувства и тнт.
Нещата губят прелестта да бъдат нови ,и ти е потребна нова прелест.
Барон Мюнхаузен е толкова изобретателен че може така да направи със силата на мисълта, че да му е густо сам в килера, да не излиза, обаче да се чувства че е на Рорайма. Аз Лудото ще я вода на Рорайма, или най малко ще и откъртя скала от там и ще и я докарам на гръб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще запълвам собствената си празнина.

Ние пък с таяа издутина все трябва я мислим и опипваме далий подходяща кат видим празнина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз Лудото ще я вода на Рорайма

ей, титрирлинче, оплаквам се, няма мен кой да ме води никъде вече, водиха ме пет години, в статус на богиня, е свърши се, Ларошфуко и неговите изживявания загубиха прелест.

Обаче, в килера най-хубаво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

видим празнина

Няма празно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Думи, огледало на душата,
или душа на огледалото?

Цъфтящи като рози,
миришещи на отходна яма,
летящи странно в небесата
или дебнещи с отровни зъби в тревата?

Думи, намятани като плащ-невидимка,
светещи в тъмното
ковани като меч
и меки като мъгла.

Елате думи и ме понесете
в вашите светове
на странност и тъга
към източника на неизгряващите слънца...

Може би...Едва ли...

Огледало на душата са. Благодаря.