|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
Тема
|
Тежи!
|
|
Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
Публикувано | 25.03.18 13:06 |
|
Имам един проблем перманентен. И ежедневната еквилибристика много ме натоварва и уморява. Вече не знам дали е възможно да постигна някакъв добър резултат или да пусна капаците. То май почнах да ги пускам, иначе ще откача. Избутала съм най-дългогодишната служителка, един по един са ми възложили повечето от досегашните й ангажименти. Така го чувствам - избутала. Вероятно и тя. Осъзнавам, че не е много приятно. Нямам никаква вина за това, защото изборът не е мой. По всякакъв начин се старая да смекча ситуацията като се опирам на нея, за да се чувства полезна и не отхвърлена. Естествено има повече информация за повече неща, знае какво да се прави в моменти, които са нови за мен и наистина ми е полезна. Не че си нямам моя преценка. Също съм на мнение, че когато човек е бил сериозно натоварен в продължение на 17 или 20 години /не знам кое от двете е точно/, му се полага в някакъв момент да бъде облекчен. Така възприемам и себе си - като облекчение за нея след толкова много време. Забелязвам, че е небрежна за сегашните си задължения и се чудя - това е резултат от отпускане поради падане на по-големия товар ли е или нейна вътрешна съпротива, че щом й е взето по-важното, то и по-маловажното ще може да си вършим както дойде. Не мога да проведа нормален разговор без да се правя на ампе. Търпя някакви резки отговори все едно преча. Ако за нещо питам - как може да не знам и защо питам. Ако не питам - що не съм питала. Е бре. Ако можех напълно да избегна контакт, бих го направила. Но не може. И не знам. Човек не може да се промени. Ако й е гадно и си го изкарва на мен, ми се изчерпаха вариантите за подход. Подтискам се когато някой се държи по тоя начин и се разстройвам и разсейвам, което ми пречи на работата. Да не споменавам и другата си колежка, която щадя поради факта, че претърпя операция от рак и още не знае на кой свят е. Идва за четири часа, за да не се налага един човек да поема две смени, но минава-заминава, не внимава и работи сякаш ми прави лична услуга на мен. Да ви кажа, не знам какъв съвет искам. Държа се благо и им влизам в положение и на двете. Но в мен назрява буря от умора и възмущение и се страхувам, че ще избухна някой ден. Ценя високо хората, които работят. А тези хора нямаше да са там, ако не бяха и способни, и работливи. Но отношението много ми тежи и не знам как да го поправя. При няколкото опита да обясня, ми стана ясно, че те не разбират изобщо как се държат и не виждат нищо нередно. По едно време мислех, че си внушавам, понеже съм притеснена от собственото си положение, но вече не съм така притеснена, а го усещам по същия начин. Нищо ново под слънцето, сигурно всички си имате някакви драми на работа, аз да се пробвам да излея, пък може и малко да ми олекне. Това беше, благодаря за вниманието.
| |
|
Дъ ни ти дреми ич.
Отношението на другите към теб може да те засегне, само ако ти позволиш да те засегне.
| |
|
Несправедливо е. Пък аз такива неща си ги преживявам...
| |
|
И каква ти е ползата като ги преживяваш?
Ако успееш да ми отговориш на този въпрос - черпя.
| |
|
Да бе, чак пък полза! Ми не, няма полза. То ми идва отвътре. И да не ме засяга пряко нещо, си се върти. За щастие не седя целодневно да страдам и да рева. Просто е неприятно. Имаме всички предпоставки да се разбираме чудесно и ми се иска да се възползваме. Това като глобално такова ми страдание - що да не може всички да са бели и добри! Знам, че не може, ама ми се иска.
| |
|
То и земята не те засяга пряко, ама си се върти...
Не можеш да повлияеш на другите, ако сами не искат да си се разбирате чудесно. Можеш да моделираш своето собствено поведение... тяхното каквото и да е - приемаш го и си свиркаш (можеш и да пееш).
Искаш ти солариумите да фалират...
| |
|
Искаш ти солариумите да фалират...
Ще погорчи още малко, ще погорчи, пък ще мине. Не ми е най-големият проблем в тоя живот. Благодаря ти за оптимизма, ще пробвам повече да си свиркам.
| |
|
Пушите ли? Цигари, бе, то ясно, че ти изпушваш.
В почивката - вземи по едно кафе и иди с нея в пушкома.
- Ванче - речи - знайш кво е бърнаут? А, тъй, чувала си! ...Мисля, че започвам да го прихващам и се страхувам за вас. Зема ви изтрепа някой ден неочаквано. Дай да направим нещо, преди да съм откАчила съвсем!
Намекни и
/твоят интелект стърчи като продукта от акането на болно от тежък запек пес/ Киро
| |
|
Втасееей! Много те бива да разсмееш човек!!!
Ше ме е срам да призная, че съм пред бърнаут. Пък и реално си мисля, че още не съм. Готина заплаха! Обаче може да не знаят какво е и ще изкарат пък, че се правя на важна, то ней една беля.
Бе още една седмица като тая и верно ще се случи някой такъв разговор. И трите пушим, а и поводи на кило.
"Зема ви изтрепа някой ден неочаквано." - много яко! Подкрепена се чувствам!
- - - -
п.п. Всеки път като кажа "яко", се сещам, че Ета ли беше, каза някъде, че събирала от по-младите си колеги за тая думичка глоби.
Редактирано от Bezsynna на 25.03.18 14:05.
| |
|
няколко пъти в живота ми съм блъфирала по подобен начин
съвсем сериозно възприемам мнението ти аз
единият път ми бяха скроили някакъв номер,
и докато ми се усмихваха лукаво насреща и аз усмихнато "споделих" какво мога да направя, което да нанесе сериозен ущърб на отсрещната страна
даже дадох варианти, които биха нанесли и финансови загуби
и номерата спряха
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|