|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Не слушайте вътрешния глас!
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 21.03.18 23:10 |
|
Не слушайте вътрешния глас!
– Тази там!
– Коя... какво...?
– Тази отсреща, брюнетката!
– Коя, бе? Те са две... три!
– Не се прави на ударен! Тази с дългите крака, която си върти дупето.
– Ти на това дупе ли му викаш? Това си е комбайн.
– Много капризен си станал. Точно като за тебе е. Пък и ти е навита...
– Глупости… навита! Тя не ме познава. Даже още не ме е забелязала.
– Ами, запознай се де, какво чакаш!
– Как така ще се запозная, не гледаш ли, че бърза, сигурно на работа отива.
– Все тая! Ти какво, ще чакаш безработна ли да стане, за да я заговориш?
– Стига сега, погледни, жената не е в настроение.
– Сутрин никой не е на кеф, даже и ние, вътрешните гласове не сме. Заговори я, да видиш как набързо ще ѝ се оправи и настроението и всичко.
– Не мога сега, нямам време.
– Нямал бил време! Ти все нямаш време. Имаш за какво ли не, само не за най-важното. Ако всички бяха като тебе, човечеството да е измряло досега.
– Трябва да ходя на работа. Ако закъснея, шефът пак ще се дърви.
– Шефът ти сигурно е мъж на място, кой го знае на кой калъп е по това време. И въобще какво ме интересува шефът ти? Е, ако беше шефка, друга работата щеше да е. Давай де, заговори я!
– Какво да я заговарям, за часа ли да я питам, а?
– Хайде сега, за часа е най-изтърканият номер, това го знаеш даже ти. Нали имаш фантазия. Виж я, виж, сви в страничната улица, значи отива някъде наблизо. Я тръгни след нея!
– Не мога, трябва…
– … да ходиш на работа, знам, каза го вече. Тръгни след нея, бе, човек, само за пет минути. Какво толкова?
– Знам ги аз твоите пет минути, ако остане на тебе цял ден след фусти ще тичам.
– А ако не съм аз, целомъдрено ще си проспиш живота зад компа, хе-хе.
– Защо ли въобще те слушам?
– Вътрешния глас трябва да се слуша, той е като децата, само истината говори. Поне ще видиш къде работи.
– Тука има само едно училище, сигурно е учителка.
– Все едно. Охо, тръгна по-бавно, почти спря! Изчаква те, ето, хайде, настигни я!
– Изчаква ме друг път, връща се, сигурно е забравила нещо…
– Идиот такъв, заради тебе се връща, виж че ти се усмихва. Ура!
– Усмихва ли се? Ехидно се хили понеже се влача след нея като ненормален. Кой знае с какво ще ме удари по главата, може и полиция да извика. Какво да правя сега?
– Заговори я бе, левак, не виждаш ли че това чака! На всичкото отгоре е и готина. Гледай само какви устни!
– Стига си зяпал, ами кажи какво…
– Уговори си среща за довечера или утре. Или поне ѝ вземи телефона.
– Благоверната ще ме олепи.
– Дрън-дрън! Благоверната ти няма да забележи даже, ако тръгнеш с розови прашки. Докато не ги намери в прането, де….
– Ти недей, тя ги надушва тези неща.
– Нека! Тъкмо да се посъбуди малко, че в последно време съвсем взе да гледа през тебе, на въздух си станал, ей!
– Ох, тази наистина идва насам, ами сега?
– Хайде де! Пишеш разни публикации, изсмукваш си теории от малкото пръстче, а сега не можеш две думи на кръст да вържеш. Я се стегни!
– Ама това тука е друго! Подскажи нещо…
– Действай като мъж, какво толкова? Аз бях до тука, оставам ви насаме да си гукате.
– Чакай, защо млъкна, все се измъкваш като стане напечено, не е честно така… ох… помощ, помо-ощ!
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.Редактирано от ad miral на 21.03.18 23:11.
| |
|
- Извинете, сфирки правите ли?
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
Публикувано | 21.03.18 23:25 |
|
Видях! Добре! Няма пък да съчувствам!
Но много симпатично.
Тая да не го закла?
| |
|
Алтернативен вариант на "колко е часът"?
| |
|
Тия се разхайтили с тяхните теми, ето, питаш ме колко часат, а пред очите ми ханш в зелена рокля
| |
|
така звучи разговор между Супер Егото и То
То иска, Супер Егото не дава, а Егото става тревожно, щото се чуди кой глас да послуша
| |
|
туристка, питала го е на чужд език за адрес, а той е казал, че не разбира
| |
|
Фройдистка а?
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
Публикувано | 22.03.18 22:07 |
|
Хаха, започна "Този див, див запад", мяркам двойка голи във ваната и той се съпротивлява:
"Не може да пъхаш личните вещи на един мъж в някаква дупка!"
Много страшно!!!
| |
|
Това съм го чела. И пак го чета с удоволствие в момента
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
Хъ-хъ, забавно е.
Честно казано, досега винаги, когато не съм слушал вътрешния си глас, а аз почти никога не го слушам, съм грешал в недоверието си към него.
Редактирано от Nuke Dukem на 04.10.18 18:21.
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Nuke Dukem]
|
|
Автор |
Alleks (just a man) |
Публикувано | 04.10.18 16:30 |
|
Що не го слушаш, прави го много рядко да те подведе от 99% само 1% е за подвеждане.
Вътрешния глас не е ли това - послушай сърцето си?
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Nuke Dukem (mathematikoi) |
Публикувано | 04.10.18 18:31 |
|
Да, това е – както хората казват, да послушаш сърцето си.
Наистина вътрешният глас на човека рядко би го подвел; предполагам, че не се вслушвам достатъчно в него поради липса на доверие към себе си. Мисля, че ако моят вътрешен глас ми каже нещо в ефект на "Не, човече, не го прави!", би било по-разумно да го послушам дори и ако отвън това изглежда като проява на страх. В крайна сметка по-мъдро е да си жив страхливец, отколкото мъртъв смелчага, как мислиш?
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Nuke Dukem]
|
|
Автор |
Alleks (just a man) |
Публикувано | 04.10.18 18:46 |
|
Мнението ми винаги е било, по добре смелчага от колкото страхливец.
Мразя да се свивам в ъгъла. по добре смел от колкото да живея с страхове.
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Nuke Dukem (mathematikoi) |
Публикувано | 04.10.18 23:51 |
|
Съгласен съм с теб, аз също мразя да се свивам в ъгъла и не обичам да живея със страхове, като винаги съм смятал, че е по-добре да си смелчага, отколкото страхливец. Например на младини съм плувал до 50 м под вода в басейна "Октомври" и съм шусил здраво със сноуборд черната писта Томба в Банско, освен това съм минавал по седловината Кончето и съм тичал до 3.22 км (2 мили) за 12 минути (т.нар. ) – всяка една от които дейности буквално можеше да ме убие.
Към днешна дата на тест на Купър със скорост 11 км/ч стигам само до 2,220 м за 12 минути, което ме поставя в зона "Average" ("Среден"), обаче мисля другата седмица да се пробвам с 12 км/ч за общо 2,400 м за да навляза в зоната "Above Average" ("Над средно равнище").
Само че дилемата, която поставих беше не точно дали е по-добре да си смелчага, отколкото страхливец, а дали в дадена дейност е по-добре (и разумно) да послушаш своя страх и да останеш жив, отколкото да го пренебрегнеш и да умреш (буквално) в процеса. Понеже много младоци загиват по този начин зад волана. Например в нашия квартал един смелчага състезател загина само на 28, паметната му плоча е все още там, в храстите до булевард "Панчо Владигеров".
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 04.10.18 23:54 |
|
първо - нищо не пише за блондинки
второ - тоз пък бързо забрави да позвъни на 112
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: holi_day]
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 05.10.18 00:44 |
|
тоз пък бързо забрави да позвъни на 112
трудно се набира, когато ти треперят пръстите
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 05.10.18 00:59 |
|
разказ по преживяно
затова жив
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: holi_day]
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 05.10.18 01:16 |
|
шшшшшт!
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 05.10.18 01:33 |
|
риба съм
мълча
кой `бажда се тука?!
| |
|
Този живот не е за страхливите. Свиването в ъгъла е един вид обричане на живуркане.
Не е в твоята власт нито кога се раждаш, нито кога ще умреш, от какво се пазиш тогава и страхуваш?
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: holi_day]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 05.10.18 12:31 |
|
Ей, момиче! Ти къде се загуби, тъкмо щях да те обявя за издирване! Няма да правиш такива работи!
П.П. Обърках клубовете, едвам се изметох
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Ludo2]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 05.10.18 12:50 |
|
забелязах, че ми увисна мнението
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: holi_day]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 05.10.18 12:52 |
|
Извинявай!
Ама въобще не съм обърнала внимание на мястото ...
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: Ludo2]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 05.10.18 12:54 |
|
нищо, все ще измислиш подходящ начин да приема извиненията ти
| |
Тема
|
Re: Не слушайте вътрешния глас!
[re: ad miral]
|
|
Автор |
blood2 () |
Публикувано | 05.10.18 13:00 |
|
Ти искаш и свободен избор да нямаш и харесване да ти нагласят, машините.
Редактирано от blood2 на 05.10.18 13:00.
| |
|
В отговор на:
Не е в твоята власт... кога ще умреш
Напротив, моят съсед опитно доказа, че е в негова власт кога ще умре – той буквално скочи от 9-я етаж. След като това се случи, не можах да спя 3 денонощия.
| |
|
Дошло му е времето. Начините за различни. Едни са самоубиват, други ги убиват, трети умират от болести, катастрофи..
| |
|
Не му беше дошло още времето, той сам съкрати живота си, което е не само глупаво, но и отвратително. Долу, на плочките пред блока, имаше щастлив вид, което ме отврати още повече.
| |
|
Не е сам, свършили са му земните дни и това е бил начина за неговия край. Ако е имал още дни и от 9-тия да скочи, пак може да остане жив.
Един познат пада с колата от мост, колата се запалва, ама точно преди да се запали той изхвърча от нея. Идва линейка качват го на носилката, санитарите я обръщат на пътя, а там коли много..Човекът и до сега е жив и здрав.
Баща ми като почина..месец след това ми се яви на сън и каза, смъртта е най-красивото нещо, добре че хората не знаят, иначе всичките да са умрели, тежко е за живите..но дали е така, не знам
| |
|
Много наивно разсъждаваш, Шоко -- ако имал още дни, щял да оцелее дори и след полет от 9-я етаж... Няма такава възможност в реалния живот. Шансът за оцеляване при такъв полет е точно нула. Чочо Попйорданов доказа с тъпотията си, че дори и падане от 2 метра може да те убие.
Представи си да се блъснеш (не с автомобил) с 80-90 в абсолютно неподвижна, вертикална спрямо вектора на твоето движение бетонна стена -- на практика е същото.
Имаше още дни, но се предаде и извърши самоубийство. Няма вариант, при който щеше да оцелее след полет от 30 метра; все пак става дума за скорост ~87 км/ч и отделена енергия при удара със земята 23,520 джаула, достатъчно да натроши всичките му кокали и да унищожи всеки един от неговите все още фунциониращи органи:
| |
|
Айде стига простотии, говорите за смелост каква смелост да скочиш от деветия етаж? Това е дефиниция за страхливост.
| |
|
Говорим за различни неща.
| |
|
Това е не толкова дефиниция за страхливост, колкото за тъпотия. Например мен ме е страх от височини и от смъртта, затова никога не бих скочил. Той обаче се оказа един глупак, който реши да се самоубие, вместо да работи до смърт. Можеше да дава пенсията си на неговото семейство, да работи като охрана някъде, да откаже пушенето – можеше да направи 100 други неща, но не и да скача!
Обаче той реши да скочи.
Така се развика неговата жена тогава – Помоооощ, той скочи! – а то нямаше с нищо какво да й се помогне. Нито на него.
Това се случи преди около 5 години. Беше късна октомврийска вечер, може би около полунощ. Сърфирах в Интернет и внезапно я чух да крещи "Помоооощ!". В първия момент си помислих, че някой беше нападнал тях за да ги обира, или че е се е случил някакъв битов инцидент. Веднага излязох за да проверя какво се случва – а може би трябваше просто да си остана вкъщи, както направиха всички останали съседи, с изключение на другата съседка от диагонално разположения апартамент спрямо нашия. Когато излязох в коридора на етажа, чух от жена му, че бил скочил.
Тя беше паникьосана и само повтаряше "Той скочи! Той скочи!"
Съседките искаха да хванем асансьора, но аз настоях да ползваме аварийното стълбище. По пътя надолу се обадих на 112 и казах на телефонистката, че съседът, за съжаление, беше решил да сложи край на неговия живот чрез скачане от балкона, след което уточних адреса на произшествието. Това ми отне толкова време, колкото бе необходимо да извървим стълбите от 9-я до 5-я етаж. Някъде около 3-я видях тялото му. След това излязохме навън.
Огледах го. Беше с лице към небето и широко отворени очи. Може и да бъркам, но изглеждаше щастлив, което ме отврати. Както той пушил цигарка на балкона, решил да скочи от балкона.
Скоро след това дойде линейка и полиция. Покриха тялото му, разпитаха ме набързо и аз се прибрах вкъщи. Цяла нощ не можах да спя. На другия ден отидох до Британика, където се бях записал на уроци по английски. Разказах какво се е случило и учителката ми предложи да си тръгна, но аз настоях да остана. Нямах намерение да си губя от уроците заради това!
Според мен той се самоуби, защото беше финансова тежест за семейството си. Жена му обаче каза, че той си бил внушил, че бил болен от рак и това било причината да се самоубие. Може би тя беше права, но това не оправдава неговата постъпка – той можеше да не причинява този стрес на мен и неговото семейство.
| |
|
Чувала съм от хора, изпаднали в кома, са били на друго място, Рая. Всичко било красиво. Смъртта може и да е красива, но на никого не му се умира, Шоки. Няма вечен живот и безсмъртни хора. Една съседка, в преклонна възраст, няколко дни преди да почине казваше, че вечерта не можела да спи. Имало много хора, които ходели от стая в стая. И си мисля, че тя е виждала починалите си роднини, които са я подготвяли за отвъдния свят.
| |
|
По- скоро лабилна психика, болестно състояние, отчаяние и не намиране изход за излизане от това състояние.
| |
|
За съжаление, няма отвъден свят, Дама, или поне няма нито едно научно доказателство за неговото наличие. Доколкото ми е известно, това са човешки халюцинации. Когато прадядо си отивал, казал на баба и чичо – неговите деца – че идвали да го вземат отгоре.
| |
|
Не знам Зеленоочке, много много не се замислям за това. Вярвам, че човек си отива когато му дойде времето, защо да го мисля..: )
В момента съм захванала една книжка, един пич споделя начина си на успех в бизнеса, егати позитивния човек и така заразява, че няма начин докато четеш, да не се почувстваш гот. Замислих се, как някои хора могат да ти дадат крила, да полетиш сам, а други да те накарат на лазиш..това принципно де.
Лекичка от мен..
еее изпрати ми Ангел...
Бях..
| |
|
| |
|
Добро утро!
Хората сме различни, знаеш. С едни ти е приятно да разговаряш и усещаш лекота.С други се чувстваш неловко, стои някаква бариера.
Хора разни, характери различни.
| |
|
Добро утро..
Да, така е..
малко есенно настроение?..
и
тук
Бях..
| |
|
Много тикви, много нещо :)))
Есенно настроение, придружено с есенна отмора :))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|