|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|
Много наивно разсъждаваш, Шоко -- ако имал още дни, щял да оцелее дори и след полет от 9-я етаж... Няма такава възможност в реалния живот. Шансът за оцеляване при такъв полет е точно нула. Чочо Попйорданов доказа с тъпотията си, че дори и падане от 2 метра може да те убие.
Представи си да се блъснеш (не с автомобил) с 80-90 в абсолютно неподвижна, вертикална спрямо вектора на твоето движение бетонна стена -- на практика е същото.
Имаше още дни, но се предаде и извърши самоубийство. Няма вариант, при който щеше да оцелее след полет от 30 метра; все пак става дума за скорост ~87 км/ч и отделена енергия при удара със земята 23,520 джаула, достатъчно да натроши всичките му кокали и да унищожи всеки един от неговите все още фунциониращи органи:
| |
|
|
|
Айде стига простотии, говорите за смелост каква смелост да скочиш от деветия етаж? Това е дефиниция за страхливост.
| |
|
|
|
Говорим за различни неща.
| |
|
|
|
Това е не толкова дефиниция за страхливост, колкото за тъпотия. Например мен ме е страх от височини и от смъртта, затова никога не бих скочил. Той обаче се оказа един глупак, който реши да се самоубие, вместо да работи до смърт. Можеше да дава пенсията си на неговото семейство, да работи като охрана някъде, да откаже пушенето – можеше да направи 100 други неща, но не и да скача!
Обаче той реши да скочи.
Така се развика неговата жена тогава – Помоооощ, той скочи! – а то нямаше с нищо какво да й се помогне. Нито на него.
Това се случи преди около 5 години. Беше късна октомврийска вечер, може би около полунощ. Сърфирах в Интернет и внезапно я чух да крещи "Помоооощ!". В първия момент си помислих, че някой беше нападнал тях за да ги обира, или че е се е случил някакъв битов инцидент. Веднага излязох за да проверя какво се случва – а може би трябваше просто да си остана вкъщи, както направиха всички останали съседи, с изключение на другата съседка от диагонално разположения апартамент спрямо нашия. Когато излязох в коридора на етажа, чух от жена му, че бил скочил.
Тя беше паникьосана и само повтаряше "Той скочи! Той скочи!"
Съседките искаха да хванем асансьора, но аз настоях да ползваме аварийното стълбище. По пътя надолу се обадих на 112 и казах на телефонистката, че съседът, за съжаление, беше решил да сложи край на неговия живот чрез скачане от балкона, след което уточних адреса на произшествието. Това ми отне толкова време, колкото бе необходимо да извървим стълбите от 9-я до 5-я етаж. Някъде около 3-я видях тялото му. След това излязохме навън.
Огледах го. Беше с лице към небето и широко отворени очи. Може и да бъркам, но изглеждаше щастлив, което ме отврати. Както той пушил цигарка на балкона, решил да скочи от балкона.
Скоро след това дойде линейка и полиция. Покриха тялото му, разпитаха ме набързо и аз се прибрах вкъщи. Цяла нощ не можах да спя. На другия ден отидох до Британика, където се бях записал на уроци по английски. Разказах какво се е случило и учителката ми предложи да си тръгна, но аз настоях да остана. Нямах намерение да си губя от уроците заради това!
Според мен той се самоуби, защото беше финансова тежест за семейството си. Жена му обаче каза, че той си бил внушил, че бил болен от рак и това било причината да се самоубие. Може би тя беше права, но това не оправдава неговата постъпка – той можеше да не причинява този стрес на мен и неговото семейство.
| |
|
|
|
Чувала съм от хора, изпаднали в кома, са били на друго място, Рая. Всичко било красиво. Смъртта може и да е красива, но на никого не му се умира, Шоки. Няма вечен живот и безсмъртни хора. Една съседка, в преклонна възраст, няколко дни преди да почине казваше, че вечерта не можела да спи. Имало много хора, които ходели от стая в стая. И си мисля, че тя е виждала починалите си роднини, които са я подготвяли за отвъдния свят.
| |
|
|
|
По- скоро лабилна психика, болестно състояние, отчаяние и не намиране изход за излизане от това състояние.
| |
|
|
|
За съжаление, няма отвъден свят, Дама, или поне няма нито едно научно доказателство за неговото наличие. Доколкото ми е известно, това са човешки халюцинации. Когато прадядо си отивал, казал на баба и чичо – неговите деца – че идвали да го вземат отгоре.
| |
|
|
|
Не знам Зеленоочке, много много не се замислям за това. Вярвам, че човек си отива когато му дойде времето, защо да го мисля..: )
В момента съм захванала една книжка, един пич споделя начина си на успех в бизнеса, егати позитивния човек и така заразява, че няма начин докато четеш, да не се почувстваш гот. Замислих се, как някои хора могат да ти дадат крила, да полетиш сам, а други да те накарат на лазиш..това принципно де.
Лекичка от мен..
еее изпрати ми Ангел...
Бях..
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Добро утро!
Хората сме различни, знаеш. С едни ти е приятно да разговаряш и усещаш лекота.С други се чувстваш неловко, стои някаква бариера.
Хора разни, характери различни.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[