|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)
|
|
|
| |
|
|
|
толкова падания имам, че направо книга "Спомени на 1 паднала жена" мога да напиша
като дете живеехме до преди да тръгна на училище в коми, усогорск
та... там нямаше тротоари и бордюри, нито препятствия
и като се върнахме лятото преди 1-я ми клас - бе падане и чудо
вечно с превързани колене и лакти
и ме наричаха децата Н.фронтовака
добре, че като дойде време за училище, забравиха летния ми прякор
но така и продължих да падам често
току се изтърся някъде
| |
|
|
|
Горко сега съжалявам, че не ви нащраках малко снежна София, разходих се и беше много приятно, не съм се сетила изобщо. По жълтите павета обаче страшно пързаляне. Това изглежда към 45см., нашият тук като гледах стрехите, не е повече от 25. Ще ви щракна дърветата пред балкона по светло сутринта, ако снегът се е задържал дотогава.
| |
|
|
|
и утре няма да е късно да снимаш
| |
|
|
|
Направо целенасочено ще се разходя да поснимам!
| |
|
|
|
Отивам да си купа нови дънки с един приятел. Караме по главен път по линията на 94 , от РУМ-а накъмто червена звезда. Отдесно по пряката към тенис кортовете на МЕИ-то се задава жигула, стига до главния път по който се движа и спира. Гледам една девойка, гледа право в мене и ме чака да мина. Бях с около 40-50, викам си, дай да са форцирам да мина по-бързо та да не ме чака, навивам масуря докрай, полусъединител и мотора са изстреля.
Когато бях вече на 10-тина метра от жигулата, девойката както ме гледаше потегли. Толко се сащисах, даже не пуснах газта, забихме се в предната гума на жигулата. Субрах с таза си резервоара, рулето са изви докато изхвръквах над мотора и ми защипа крака между остатъка от резервоара и ръчката за газта къдет ми остана кожата.
Направих лупинг и се проснах на теме 15-20 метра след колата. Каската беше нова, скандинавска, лазер се казваше. Главината на предната капла беше гръмнала, телескопите приличаха на приставка за миксер, жигулата беше с отцепен кош и откъснат маслен филтър. Колегата зад мен беше с посинели до лилаво топки, жена му щеше ми счупи главата, девойката с цепната кратуна щото се ударила в колонката, аз със счупен таз. Ходих неколко месеца с патерици, още ги имам.
| |
|
|
|
Красота, снегоходки, в коми усогорск ползват реките за пътища в такова време, а камионите се не гасят да не замръзне маслото.
| |
|
|
|
Де да бях паднала в дълбокия сняг меко, ок. Ама аз се подхлъзнах на заледен участък. И паднах по дупе,но тежестта пое ръката.Много боли, да. Наложи се доктора да сложи упойка и тогава я намести. Утре контролната снимка ще покаже дали правилно е направено наместването. Преди 2 г. си счупих кутрето на крака, в края на миналата година претърпях една операцийка, а тази си счупих ръката. Та, като се замисля , нещата са 3 - както се казва -3 за щастие Взела съм си дажбата
| |
|
|
|
Да има разминаване, викаш. И правилно , ама понякога дявола си няма друга работа
| |
|
|
|
Аз пък преди няколко дни счупих чашата си. Хич не съжалих, а си казах - нали счупеното носи щастие, сега ще си чакам щастието. И го дочаках днес. Какъв е извода в случая? Че счупеното носи щастие Затова, мили съклубари, внимавайте със счупените чаши
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(ГюрМих)