Re: Отново двоен стандарт / Контакти / Споделено

Здравейте, бях се позагубил. Бях на курс за мотокари. Теорията я взех отлично за три дни. 102 страници. Но днес ме скъсаха на кормуването. И то понеже не бях чак толкова по-зле от другите, а защото наглите ми колеги норвежци като се качаха на мотокара, и караха по 40 минути. Докато аз само няколко пъти на ден, по 15 минути максимум. И все ме сваляше инструктора, друг да се упражнявал.
Те си бяха избрали кой ще пуснат и кой не. И приоритираха тези които харесваха. Отделно че не ми издържава нервите и ги попитах защо за едни може по 40 минути, а за други не?!
И че не е справедливо така.
Отделно си казах че за 13 години в Норге съм се нагледал на двоен стандарт, както и на приоритиране на наши и ваши.
Не съм бил нацяло готов. Да ама не. Не бях по-зле от може би половината. И то на половината време каране. В сравнение с останалите. Просто ме изтикаха в ъгъла. Тия са луди. 3 мотокара, 12 човека и за два дни искат да сме факири. Отделно че е само по 5,5 часа на ден без паузите чисто. Както и да е, отвратен съм от системата им. Не съм се оплаквал на учителите, че са се държали в Норге расистки с мен. А просто споделих пред част от колегите. И може би ме чуха инструкторите. След час чакане днес да слезне някой, се прекръстих и казах-най-после. Време беше. Иначе за какво съм тук?!
Аз рано или късно ще го взема. Тънко и подмолно с четки и усмивки. Но след това ще ги скъсам от жалби и ще опиша случая. Нека само да го взема практическият изпит.
Просто имам желание да си събирам багажа и да се махам от тази държава на ухилени двулични измекяри
Следващият път като ми дадат място за изпит, кача ли се на мотокар.. няма да слезна!
С полиция ще ме свалят. Или отивам с часовник-хронометър, и с аларма. И засичаме на всеки по равно.
От 12 човека само аз и още една жена и едно момче без шофьорски книжки за кола ни скъсаха. Имам книжка Б категория от 1991.
Направих малки грешки, ама не било достатъчно.
Следващият път съм щял да го взема.Даже още първия ден до обяд ако съм карал добре щели да ми го дадат. И да го взема, вече ще е без желание. И ще подам жалба срещу тях. Заради този първи път. Някой трябва да си плати. Че не става за учител. И не мери с еднакъв аршин за всички.
Явно им е тактика. Да смучат от бюрото по труда пари по този начин, за да ходим отново и отново.
Просто да споделя.

Чуствам се отвратително. За детето не знам. Но аз един ден след време ще се прибера в България. Все по-малко вече ги понасям тук. Навсякъде е това. Двоен стандарт! И субективност.
Иска ми се да имам фирма, и аз да коля и беся. И аз да приоритирам. Това са ми дали, това искам и аз да им дам.
Няма да се правим на майки Терези я!