Имало едно време две артистични натури... Той живял в пустините на Азия, Тя се наслаждавала на красотите из Южна Америка. И двамата с български произход. Животът решил да кръстоса пътищата им. Те се срещнали, влюбили и установили в България. Създали едно кътче изпълнено с любов и хармония. Били весели, диви, щастливи. Непрекъснато посрещали и изпращали приятели в своето царство на люобвта и веселието. Докато един ден смъртта ги разделила. Той, който съградил за нея това царство, заедно с нея... стоял сам. Там. Не приемал приятели. Не искал да стои. Не можел да тръгне.

Иска ми се да не е вярно, това което пиша...

Ти си нямаш друга работа, да ни натъжаваш така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те живееха и се обичаха пълноценно, както много други хора не са.

И не биха могли и 10 живота да имат.

Как ще живее Той - не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деца?

Не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казват, че било по-добре да си изживял истинска любов и да си я загубил, отколкото никога да не си имал такава. Съжалявам за приятеля ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онзи отгоре не дава неограничено щастие. Ако двама души много се разбират, то след известно време ги разделя... За съжаление.

Много хубав въпрос. Имах един приятел, сегашната му жена била 8 години с предишния си. Питал я - "Женени ли сте, деца имате ли?" -"Не." -"Ами значи е време да се разделяте.". Съжалявам, че го разказвам в тази тема, ама това ми дойде по въпроса с децата.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Редактирано от M1l1tary M1nD на 20.12.17 10:07.

Щастието зависи от човешката лакомия.

Значи това е идеала за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Infinitoid на 20.12.17 12:31.