Имало едно време две артистични натури... Той живял в пустините на Азия, Тя се наслаждавала на красотите из Южна Америка. И двамата с български произход. Животът решил да кръстоса пътищата им. Те се срещнали, влюбили и установили в България. Създали едно кътче изпълнено с любов и хармония. Били весели, диви, щастливи. Непрекъснато посрещали и изпращали приятели в своето царство на люобвта и веселието. Докато един ден смъртта ги разделила. Той, който съградил за нея това царство, заедно с нея... стоял сам. Там. Не приемал приятели. Не искал да стои. Не можел да тръгне.

Иска ми се да не е вярно, това което пиша...

Ти си нямаш друга работа, да ни натъжаваш така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те живееха и се обичаха пълноценно, както много други хора не са.

И не биха могли и 10 живота да имат.

Как ще живее Той - не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деца?

Не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казват, че било по-добре да си изживял истинска любов и да си я загубил, отколкото никога да не си имал такава. Съжалявам за приятеля ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онзи отгоре не дава неограничено щастие. Ако двама души много се разбират, то след известно време ги разделя... За съжаление.

Много хубав въпрос. Имах един приятел, сегашната му жена била 8 години с предишния си. Питал я - "Женени ли сте, деца имате ли?" -"Не." -"Ами значи е време да се разделяте.". Съжалявам, че го разказвам в тази тема, ама това ми дойде по въпроса с децата.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Редактирано от M1l1tary M1nD на 20.12.17 10:07.

Щастието зависи от човешката лакомия.

Значи това е идеала за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Infinitoid на 20.12.17 12:31.

Може да са били на възраст, но ако не са, жалко да не ти остане нищичко от скъп човек.

Не знам как са се развили нещата в случая, но да.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

много ще е болезнено дълго време, после ще се почне да се плаши, помни ли добре гласа й, да не забрави уханието й, силует ще наподоби нейния...
винаги протестирам срещу израза "няма незаменими хора"
напротив - има
и в личния живот, и в професионалния
има хора, без които никога не е същото

"помни ли добре гласа й, да не забрави уханието й, силует ще наподоби нейния..." А очите или усмивката?

Идеята, за съжаление или не, не е всичко да е статично, затова и заменяемостта.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Тъжно, но поне са се наслаждавали на любовта си. Колкото и да е цинично, живота продължава. Разбира се на съвестта и е нужно време да се отърси от страданието, което си самоналага, но в крайна сметка, отвъд терапията, сълзите са безполезни.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

там е работата, че хората не са гайки, за да се заменят така
ако е някой, за когото не ти пука и дори не го забелязваш, твой съсед и смени с друг,
ти е все тая,
но има хора, чиято липса е болезнена и след всичките останали ни години, месеци и дни
и докато ни има, ще ни липсват без да може никой да запълни тази празнина

Никой никога не умира защото никой никога не е бил роден. Това, което тук ни изглежда като смърт всъщност е просто събуждане от странен и интересен сън. Тъгата ни по събудилите се е породена единствено от нашето неразбиране на истинската същност на случилото се.

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.

Вярно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите