Може да са били на възраст, но ако не са, жалко да не ти остане нищичко от скъп човек.

Не знам как са се развили нещата в случая, но да.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

много ще е болезнено дълго време, после ще се почне да се плаши, помни ли добре гласа й, да не забрави уханието й, силует ще наподоби нейния...
винаги протестирам срещу израза "няма незаменими хора"
напротив - има
и в личния живот, и в професионалния
има хора, без които никога не е същото

"помни ли добре гласа й, да не забрави уханието й, силует ще наподоби нейния..." А очите или усмивката?

Идеята, за съжаление или не, не е всичко да е статично, затова и заменяемостта.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Тъжно, но поне са се наслаждавали на любовта си. Колкото и да е цинично, живота продължава. Разбира се на съвестта и е нужно време да се отърси от страданието, което си самоналага, но в крайна сметка, отвъд терапията, сълзите са безполезни.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

там е работата, че хората не са гайки, за да се заменят така
ако е някой, за когото не ти пука и дори не го забелязваш, твой съсед и смени с друг,
ти е все тая,
но има хора, чиято липса е болезнена и след всичките останали ни години, месеци и дни
и докато ни има, ще ни липсват без да може никой да запълни тази празнина

Никой никога не умира защото никой никога не е бил роден. Това, което тук ни изглежда като смърт всъщност е просто събуждане от странен и интересен сън. Тъгата ни по събудилите се е породена единствено от нашето неразбиране на истинската същност на случилото се.

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.

Вярно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите