Основната причина е винаги някаква липса. Има по-негативни от мен, аз все още вярвам в дядо Коледа и Снежанки, но пък не са депресирани тези с негативните мисли защото имат таланти и други неща. И любов също.

Нещастен си защото си си създал погрешна представа за щастието или това което трябва да притежава един човек за да е щастлив.
Уверявам те, че има хора които притежават това и повече и въпреки всичко са нещастни.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Отговорих ти в предходния пост. Промени си представата за щастие. Това, че си жив е достатъчна предпоставка да си щастлив. Намери си неща които те правят щастлив или направи някой друг щастлив, та дори домашен любимец.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Значи и да си нещастен е нормално.

Необходимо, но не достатъчно условие да си щастлив.

Достатъчното ще трябва да си го създадеш сам спрямо възможностите си. Гените никой не може да си ги промени, но може и трябва да използва това което има за да е щастлив.
Ти си човек който има твърде много, но си се вторачил в това което нямаш и не можеш да имаш. Най сетне го приеми и си живей живота. Животът е един за да се самосъжаляваш.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Едно е да искаш, друго е да можеш. Другите са готини и ги харесват. Не мога няма как.

Защо трябва другите да те харесват?
Ти трябва да се харесваш. Не се ли харесваш ти, то знай, че мнението на другите няма значение. Ти винаги ще се съмняваш в мнението им и в мотивите за това мнение.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ти не искаш да те харесват и обичат.

Дори и другите да не ме харесват основно е аз да се харесвам защото харесването на другите в повечето случаи е задължсващо.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн