|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Мъки предколедни
|
|
| Автор |
Alice in WL (упорита) |
| Публикувано | 09.12.17 13:06 |
|
|
Вчера имахме много тежка дискусия в работата. Шефовете раздадоха неприятни задачи да се свършат преди празниците, даже до 20ти.
Миналата година беше обратното. Това време бяхме вече почти запразнили...
Прибрах се вкъщи и се изкъпах. Сама. Не помогна.
Легнах си в 8 и така съм се притеснила, че съм заспала.
Към 10 се върна любимият гладен за храна. Станах да му изпека наденица.
После го помолих да ме изкъпе пак. И това не помогна, въпреки че той се постара добре...
Сега съм се захванала да работя, наближава обед,а още до под крушата съм...
Разтушавам се малко с клубове, дано ми дойде вдъхновение.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Криза на средната възраст.
| |
|
|
|
И аз това казах на прекия си шеф вчера, че заради кризата на средната възраст да не ни дава задачи точно сега, но той изобщо не ме чу...
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Заповядай една утешаваща песничка Дано потуши предколедната мъка.
Аз бях на коледен банкет снощи. Пих чаша вино и пуших цигари, и като ме налегна зверска мигрена, едвам се добрах до хотела. Вече ще си знам
Абе, дайте да си направим съревнование на мъките коя е по по най
Мойта е мега смразяваща, вселенска, слага ледена усмивка на лицето, и даже горещите сълзи, стичащи се по бузите се превръщат бързо в малки снежинки и отлитат да съществуват в един по-добър свят. И остава пустош. Разярена болка. Изличаване на личността. Няма никой. Празно. Умиращо.
| |
|
|
|
Ох, и ти ли като Блъди...
ad infinitum ...
| |
|
|
|
ми
кой, каквото му е на сърцето
ПС. все пак дано ти хареса песничката.
| |
|
|
|
Нашите хора като обсъждали кога ще се почива и кога ще се работи, гледали календар, на който 27-ми не бил отбелязан като почивен. Сега вместо да се поправи грешката и да ни пуснат, тоя ден ще го работим. Аз съм признателна, че изобщо ще се почива по празниците разбира се, но да ти се отнеме един почивен ден заради грешен календар все пак е тъпа причина...
Съчувствам ти. Моята шефка се движи доста напрегната и на нея й съчувствам, но говоренето става особено тежко в такива моменти и ми се отразява на ефективността.
Я действай сега, какво си се удремала!
Не пей ми се, не смей ми се,
с работа съм затрупана.
Не къпей ми се, не дивей ми се,
предколедно съм залупена.
Завърти ми се, усмихни ми се,
да стартираш изритай се.
Ще съчувстваме, ще потупваме,
ти не страдай, не вкисвай се.
Куцинко, но от сърце!
| |
|
|
|
Записвам се в класацията с нощен коремобол! Повече водка? - никога!
Вчера се обаждам на дъщеря си, честитя й празника /очаквайки да ме овика като миналата година/ и се оказва, че то вече празнувало с компания бе, и о не, естествено няма да се прибира. Аз кеф, и й викам - супер, ти купонясвай, аз пък ще пия едно за твое здраве у нас. И вечерта се сещам, че видиш ли, обещах. Мартинито ми свършило, забравила кога. Има някаква водка. Е! На първо място - само за идеята не е вкусно! И второ - събуждах се около пет пъти! Признава ли ми се за мъка?
Аз за главобол пия само ацефеин, нищо друго не може да ме спаси. Добре, че рядко се пада, ама разбирам какво ти е. Пораздвижи се, поразходи се, може да ти отмине.
| |
|
|
|
Благодаря, Безсънке мина вече.
| |
|
|
|
Трогателна и тъжна история.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(ГюрМих)