Мъките на Земния живот / Контакти / Споделено

Разбрах защо е направена Вселената. Не е случайно, да се образуват галактики, звезди, планети. Направена е Вселената за да мъчат живите същества. Всичко е така нагласено за да може да има мъки и страдания на живите същества.

Преди си мислех, че е за да се обучават хората. За да научат нови неща, но не е така. Нарочно е направено да се мъчим.

Нарочно е направена топлината и да ни е студено или топло. Нарочно е направено да има звезди, толкова големи и надалеч и всичко да се върти, за да ни е гадно. Без топлина и светлина всички живи същества ще умрат. Ама тази енергия идва от слънцето, и не можем да променим нищо. Ще трябва нарочно да има сезони, ден и нощ и да се мъчим. Да ни е студено през зимата и топло през лятото. Ако съществото направило тази Вселена искаше да ни е добре, нямаше да създаде понятието температура и да се мъчим и да ни е гадно, а щеше да има хубава енергия от която все да ни е хубаво и приятно.

Важното е да се мъчим и да не знаем къде се намираме. Всичко да е голямо, а ние малки, освен самочувствието на някои шантави хора.

Ако не искаше да се мъчим нямаше Вселената да е толкова голяма и да се хаби толкова материя. Щеше да има една планета плоска, огряна от магическа светлина, която дава приятни чувства на съществата. А слънцето не стига, че е направено така, че да не можем да го променим, ами и отделя радиация. Радиацията мутира клетките и човек се разболява. Ако няма пък слънце, пак се разболява.

Има разнообразие голямо на живи същества и на планини и долини на Земята, за да се мъчим по различен начин. Хората създават допълнително сложни неща и те са различни, за да се мъчим по още много допълнителни начини. Нисшите живи същества толкова се мъчат, че не осъзнават съществуването си и какъв е света. Ние си мислим, че знаем какъв е света, но това е направено само да се заблуждаваме, за да се мъчим, без висшата сила сътворила този свят да е сред нас и да ни казва за какво сме на този свят. Тя не ни казва и не е сред хората, за да не осъзнаят хората, че тя ги мъчи и да се заблуждават, че всичко е добре.

Има милиони видове от тъпи, по-глупави и безполезни . А това животните да се хранят с други живи товари е извратено и голяма мъка. Нарочно е създадено да се мъчат, а не да им е добре на планета на която никнат пасти и торти и има реки от шоколад и вино. А пък океаните нарочно са солени. За да нямат вода хората и да не могат да пият от океана и да се снабдяват с вода. То пък във водата и на сушата нарочно има микроорганизми, които замърсяват света.

Микробите и вирусите са направени за да мъчат хората и животните. Нарочно да им е гадно и да не са красиви. Не стига, че нарочно живите същества се раждат различни с различни генетични мутации, без никаква естетика и красота, ядат други същества, студено им е или топло, страхуват се, ами и да има и някакви микроби дето да ги мъчат. Да е гадно и грозно.

Мъка, депресия и отчаяние отвсякъде на този свят. Тази сила създала Вселената ни се подиграва. Толкова сме мънички. А Вселената толкова голяма. Има хиляди други планети, където милиарди същества също се мъчат.

Освен всичката мъка така е направено, че и самите хора да се мъчат един друг. Нали приемат сигнали от космоса и от кораба Майка, където нарочно създават всякакви сценарии за мъчения. Човек на човека е направил всичко възможно с което да го мъчи. И това мъчение той нарича изобретателност. А нарочно човека въпреки, че е толкова малък е със самочувствие, така за подигравка, да мъчи другите. Мъчи се човек да се облича защото му е студено, да намери подходящите дрехи. Мъчи се човек да изглежда добре, а все другите да са красиви. Мъчи се човек да има зъби като да маймуна. Мъчи се човек все да мисли за неща сложни и мъчителни за мислене, въпреки че е тъп. И колкото повече цивилизацията се развива, толкова повече се мъчи човек с много мисли и трябва много различни неща да знае. Мъчи се човек и не знае защо се мъчи. Хората стават все повече и пренаселиха Земята. А той е малък, но онези там с власт и управляващите го карат да изглежда още по-малък и незначителен. Та и те да го мъчат. И всички да го мъчат, защото все са със самочувствие и си мислят, че света е създаден за тях и някакви уроци да научат. А то не уроци, ами мъчители стават. Мъчи се човек и с жени да общува. И семейство да създава. А бедният още повече се мъчи. Все нови неща изобретяват, сега пък мобилни телефони и интернет. А там пълно с жени, които си знаят цената. Мъчи се човек да има приятелка, а онази има избор от 1000 мъже. Мъчи се човек да работи, а за една работа кандидатстват 1000 хора. Мъчи се човек и си е все беден и грозен и остарява. Започва да забравя, да се уморява. То той все е уморен бедният човек. Все се мъчи и пита защо е на този свят. На този свят е за да се мъчи.

Голяма мъка. Всичко е направено човек за да се мъчи. Смисъл никакъв. Ражда се живее, умира. Така си мисли. А смисъла е един. Живите същества да се мъчат. Създателят на тази Вселена е извратен и иска всички да се мъчим. Това не ни го казва, а изработва всякакви начини да ни заблуди. Че има смисъл. А то няма. Вселената ще изчезне и Земята. Няма да има хора. Всички се мъчим.

Всичко е експеримент на извънземните. Да разберат как да мъчат живота из другите Вселени, ама така да го мъчат, мамата си е ебало, че да не може никакъв живот в какъвто и да е свят да не подозира, че го мъчат и му се подиграват. И за какво, като всички умират някога. Извратена Вселена.

Извод. Мъчат ни Извънземните за да ни изтребят. Тази Вселена е като лаборатория за мъчение на микроби. Ние сме микробите, а те по всякакъв начин се мъчат да ни мъчат. Като се мъчат да ни мъчат по всички начини на света, и ние сме крайно развити като микробна цивилизация, те ще си направят извода как да мъчат живи същества в истинската реалност.

Виж какво ти намерих:

"Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва:

- Виждам седемте области, който съдържат видимия и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото- Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове?

- Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо? Това са зародишите на душите. Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.

- Душите могат ли да умират? - попита Хермес.

- Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.

Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център."

Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак.

Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия.

- Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений.

Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко се свършва, всичко започва наново и това продължава вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие."

Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове."