|
Виж какво ти намерих:
"Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва:
- Виждам седемте области, който съдържат видимия и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото- Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове?
- Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо? Това са зародишите на душите. Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес.
- Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.
Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център."
Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак.
Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия.
- Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений.
Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко се свършва, всичко започва наново и това продължава вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие."
Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове."
|
[