|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Някога исках много да съм сред хората
някога?...
| |
|
След като бе принуден да си каже, че коремчето му се влачи и по опашката го настъпват
Може би...Едва ли...
| |
|
Някога харесвах песните. Сега не ги харесвам.
| |
|
Вероятно започваш деня със - Не харесвам хората, не харесвам света, не харесвам себе си, не харесвам нищо и точно поради това не ми харесва да опъна караката. Харесвам да мрънкам и да се оплаквам и мразя всички, които ми пречат да правя това
Може би...Едва ли...
| |
|
Ти не беше тук докато течеше тази афера, но той дори не харесва да го къпя!!
ad infinitum ...
| |
|
Ужас! Това не е човек - това е неназовано нещо изпълзяло в тъмна доба от незнайно къде
Може би...Едва ли...
| |
|
Човек си е. Ама само да ми падне реално и за един ден ще го направя като нов! После ще ме носите на ръце.
ad infinitum ...
| |
|
Да не ми намериш някоя жена, която ще се грижи за мен.
| |
|
Защо аз да ти намирам жена? Ти можеш и сам, не си малък.
Бих могла и аз,ама после ще ми стане много неприятно да не я харесаш и аз да изляза виновната, да ме намразиш.
Така де, представи си, че ти намеря такава, която има много бизнес връзки и се грижи все да имаш постоянна работа. Сетих се сега за една свободна позната...
ad infinitum ...
| |
|
Така e. Прекалено са сложни това отношенията между мъж и жена и не си заслужава. Е, ти ако си мислиш, че мога да работя нещо реално, значи си голяма оптимистка.
Иначе си те мразя. Няма защо да ми намираш приятелка за това. Да полагаш усилия. Пък и аз и да се срещам с някоя. Сложни неща.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|