|
Тема
|
 Нормално ли е?
|
|
| Автор |
blood2 () |
| Публикувано | 06.11.17 21:37 |
|
|
Колкото повече остарявам, да ставам по-нещастен.
|
|
|
|
|
няма норма, но не ти е от годините...
светът е хубав Блъди.
Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!
|
|
|
|
|
Не е.
|
|
|
|
|
синдром на растежа
|
|
|
|
|
старческо оглупяване?
рано ти е...
|
|
|
|
|
Криза на средната възраст?
|
|
|
|
|
Нормално е.
|
|
|
|
|
Значи е нормално като остаряваш и да си по-нещастен.
|
|
|
|
|
не е, не всички се чувстват така
много хора с възрастта започват да осъзнават самотата си, липсата на важни занимания и интереси, и от тук са горчивината и разочарованието от преживените години, които изглеждат безполезни и пусти
това е така, защото понякога имаме негативни, подсъзнателни и невидими семейни модели, които ни пречат и сме развили неефективно поведение
всичко зависи от това как човек възприема собственото си състояние
ако през цялото време отредено ни на земята виждаме безгранични възможности, няма да се чувстваме нещастни
а това, което мислите за нещастие са само кризи, с които всеки се сблъсква
кризисните периоди, с които е пълен нашия живот преминават от един в друг, като стълба, „през живота“
не става да прескочиш няколко стъпала, защото все някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „работата над грешките“
Редактирано от snowprincess на 08.11.17 09:06.
|
|
|
|
|
Опитът ни прави малко по-внимателни, да не кажа страхливи, но чак пък нещастни. Възрастта си има и своите предимства дори в изживяването на различни моменти и ситуации, даже в изказа. Харесва си ми да съм дърта
Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк
|
|
|
Тема
|
 Re: Нормално ли е?
[re: blood2]
|
|
| Автор |
1ombre (всепознат) |
| Публикувано | 08.11.17 12:51 |
|
|
Въпросът е :
Какво наричаш "ЩАСТИЕ" ?
Ако нямате нещо разумно да кажете по една тема не влизайте само за нападки с/у автора и!
|
|
|
|
|
С теб глупави хора не могат да общуват, само умни.
|
|
|
|
|
Значи едни стават по-нещастни, а други не.
|
|
|
|
|
и на мен ми харесва
страх ме е само за децата
ако сме се справили с възпитанието, ще са щастливи и успешни, въпреки трудностите, през които минават и грешките, които правят
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Може ли да се започне "на чисто"?
|
|
|
|
|
наскоро ти пусна на Безсънна за правилните решения, опита и неправилните решения
как искаш на чисто, съкровище, с лоботомия ли
няма как, трябва да помниш грешките си, за да можеш да ги промениш
като осъзнаеш какво ти помага и какво ти пречи, можеш да промениш характера си, мислите си, емоциите си, постъпките си, навиците си, нагласите и очакванията си
но всяка промяна ще ти струва нещо
човек трябва първо да осъзнае какво положително му е носило негативното и готов ли е да се откаже от него
|
|
|
|
|
Големите промени по-често се налагат, отколкото да се избират.
Толкова пъти съм казвала - от утре няма да правя това и това или ЩЕ еди-какво си, или пък майната му, ще бъда друг човек, и не може! Абе не става. А в някакъв момент обаче, поглеждайки назад, различавам мига на промяната. С тая разлика, че докато съм била вътре, не съм си давала сметка, че е започнало нещо ново. Съвсем на чисто мислех, че започвам на 17 - промених куп неща, а други си останаха същите, не зависи съвсем всичко от един човек. Броя го обаче за чисто. Както и още два пъти. Според мен изразът е метафоричен. Не се използва като изтриване на всичко и после дръж тоя бял лист, а е просто начало на нещо различно. И съм на мнение, че човек може да започва нови неща колкото пъти си иска. Само след време с поглед назад може да се прецени дали е било за добро или не.
|
|
|
|
|
""
|
|
|
|
|
но това пък е като да живеем все с надеждата за щастливото бъдеще
този филм обикновено води до разочарования в последствие
бягство от настоящето
и неадекватност някаква по отношение на действителността
вярваме колко ще е прекрасно някога си и щастливо се усмихваме си е отнесеност
като авто/хипноза
Редактирано от holi_day на 09.11.17 00:18.
|
|
|
|
|
Само контрирах с неин цитат, даже е линк за по-ясно.
|
|
|
|
|
неадекватност и вкопавана в настоящето е, когато вярваш, че само по един начин ще стане, а то не става и не става, но ти само така пробваш
аз често "използвам " клубовете за брейн сторм, когато ми трябват бързи решения, а не се сещам
|
|
|
|
|
ако човек вярва/мисли, че не може и няма никаква възможност - няма да може, каквото и да е
но друг ще може
|
|
|
|
|
Много размишляваш, проверявах само дали ми говориш още
|
|
|
|
|
говоря ти, няма нужда да проверяваш
обаче ако знаеш кво ми е
в девет влизам на дело и не пей ми се, не смей ми се, стомахът ми е на топка
две години се точи и се надявам днес вече да свърши
|
|
|
|
|
неадекватност и вкопавана в настоящето е, когато вярваш, че само по един начин ще стане, а то не става и не става, но ти само така пробваш
да, ама живееш в настоящето
моментното
сегашното...
а не да си вперил поглед ту назад, ту напред
|
|
|
|
|
успешно да е
|
|
|
Тема
|
 Re: Нормално ли е?
[re: blood2]
|
|
| Автор |
1ombre (всепознат) |
| Публикувано | 09.11.17 17:07 |
|
|
Като животински вид и ние като животните имаме някои ОСНОВНИ ПОТРЕБНОСТИ за да не страдаме и сме нещастни:
Да дишаме чист въздух
Да имаме храна редовно
Да имаме вода редовно
Да имаме сън редовно
Като хора - да имаме подслон.
Ако нещо от тези необходимости липсва се чувстваме нещастни.
Но като човеци имаме нужда и от дейност, която да осмисля съществуванието ни. Някаква работа, ангажираност, отговорности и креативност.
Без тях чувстваме пустота и сме нещастни.
Нещо, което да осмисля съществуванието ни.
Ако нямате нещо разумно да кажете по една тема не влизайте само за нападки с/у автора и!
|
|
|
|
|
Сериозно е, Соломон да ти е на помощ.
|
|
|
|
|
Лекции по психология не искам, защото няма да ставам психолог. И съвети не давам за това какви са хората.
|
|
|
|
|
а какво искаш, което можеш да получиш тук?
|
|
|
|
|
Нищо не искам. Ти какво очакваш да искам.
Редактирано от blood2 на 09.11.17 22:59.
|
|
|
|
|
пак не свърши, следващото ще е края на януари
|
|
|
|
|
не е толкова сериозно, колкото е късане на нерви заради отлагането
|
|
(ГюрМих)