|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Писмо до Душко Добродушков
|
|
| Автор |
tirtirlin (старо куче) |
| Публикувано | 06.11.17 15:52 |
|
|
Душко ! Душа човек си, ама вече не изтрайвам.
Десетилетия откак разбрах че ти не изяде оназ тигва.
Все ме гложди. Ама си викам това не е мой казус, чужда тиква, чужд дерт.
Може би като четем несъзнато се поставяме на мястото на героя.
Еми още не мога да си простя, че ти не изяде онази тигва.
Редактирано от tirtirlin на 06.11.17 15:53.
| |
|
|
|
Чувствам се Душко седнал в ресторант яда морски дарове а до мене масата тиква сзахаросана озпечена коричка. При това ми не понасят морски дарове, освен че и не са вкусни.
| |
|
|
|
Душко, Душкоооооо....щоо така отказаа тиквата бе???... а така ти се ядеше...: )))
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Усещам темата като да е за мен, ти не се ли виждаш в нея?
| |
|
|
|
има ли професия - дегустатор на тиква?
Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!
| |
|
|
|
Някъв немец намерил бомба от войната, обадил се да дойдат я обезопасат. Ония дошли, се оказало тиквичка, продълговата, ма по-едра. Това днешно поколение, знае бомба как изглежда, ма тиква не виждали.
| |
|
|
|
много неща не са виждали...
растения иди дойди, но разликата между яре и агне или гъска и патица и всякакви такива, ще предизвикат затруднение в градските деца...
Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!
| |
|
|
|
В старо Толедо, знаеш около се вие река Тахо. Член на кралското семейство ни води на обяд. Долу каляската, кочияшът, конете кротко стоят. Аз, четирите жени и децата, осемнайсе. И едната тъща. С чалма съм и в бяла роба, на босо ония плетените еспадрили.
Шатрата ми опъната доле до реката, пръскали за комари даже от месец.
Рибен ресторант. На мен носоглътка от кашалот, гурме.
Тъщата ми присвятка с дългите си мигли. На нея морски дарове, скариди с мустачки и всякви други и черупки от миди, от тия малките белички, като черноморските. Испанецът се усмихва гостоприемно, финансирах няква държавна програма за насърчаване на талантливи деца, или по скоро така се чувствах.
" Тва нещо няма да го ям" тихо просъска тъщата. Дискретно повдигнах вилицата, да сочи врата и. "Ей ся ти забих вилицата в гушата" тихо и злобно просъсках аз. Не се уплаши, прочетох и погледа готовност да са бори.
Хеле измислих, и сменихме чиниите, преводачът превежда за по богати впечатления от това кулинарно наследство.
Сервитьорът едно към едно Салвадор Дали, кльощав и с такива мустаци.
На квартира бил, дадох му бакшиш,- купи си нещо, жена да завъртиш, но глей да е сцентрално парно.
| |
|
Тема
|
Re: Писмо до Душко Добродушков
[re: Baldrian]
|
|
| Автор |
tirtirlin (старо куче) |
| Публикувано | 06.11.17 21:10 |
|
|
Бех ОТК на електропещите за непрекъснато леене на стомана. Пробва се с пръст. Важно е за хилядна от секундата да дърпаш пръста. Осем сме на планетата, но много са опитвали. Не стават беее...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
