Аха. Разбирам. Вярно е, че като се загледаш в чуждата логика за нещата, се замисляш. Но! Човек може да намери нещо полезно за себе си и да го възприеме само ако не противоречи на собствените му принципи. Ако не си отвътре пробивен и нахален непукист, можеш само да си кажеш - ами браво, бива си го човекът, евала, че се справя. И толкова. Аз като се знам, че не мога, няма какво да се самоизмъчвам, че не ми се е получило като на някой друг. Наистина ме дразнят тези книги, потресена съм, че по книжарниците цеееели раздели са само с такива. Но нека. Чета, гледам някоя лекция в интернет, разузнавам си, любопитствам, не е като да кажа - ау, в никакъв случай не го ща това. Малко е на фона на всичкото произведено, но като за поглед по нещата става. Колкото да видя какво мислят и правят другите. Ако мога да взема за себе си нещо полезно - добре. Но дотук или попадам на неща, дето имам чувството, че от десетгодишна ги знам и авторът ми ги сервира като открития все едно съм малоумна, или на неща, дето са ми абсурд да ги следвам. Книгите може и да помогнат на някого. Но си мисля, че примерите в живота са достатъчно много, за да се замисли човек дали постъпва добре и полезно за себе си или не и ако му е възможно, да промени нещо. Всички сме си събрали някакви изводи и без книги, пълно е хора наоколо, с хора живеем. Може би синтезираният начин на представяне под формата на книга е за тези от нас, които не се замислят много по света наоколо и се налага друг да им го натресе наготово с изречения. Не ти е хрумвало нещо - намираш го в книга и хоп, нещо се пречупва. Сигурно се случва. Но трябва да ти е дадено отвътре да си такъв, просто да не си го извадил. Като не ти е дадено - все тая. Може би понеже лично съм живяла в различни среди и покрай работите си съм виждала всякакви хора, и целоживотно предизвиквам някакво доверие да ми се казват и разказват случки и съдби, съм натрупала достатъчна база, по която да разсъждавам, и не са ми необходими книги, за да науча тепърва какво има по света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ти е хрумвало нещо - намираш го в книга и хоп, нещо се пречупва.
точно
книгата, която ми е въздействала по този начин е една нищо и никаква
тъничка и на пръв поглед чак невзрачна
100 страници, формат А5

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изядох библиотеката на леля ми преди шести клас /помня границата, понеже след шести бях нагазила в други неща/ и що рев, сълзи, сополи и безсънни нощи бяха, не е истина. Не помня самите произведения, предимно потресът в какъв свят се намирам. Едната Анна Каренина се сещам как щеше да ме умори, отсъствах от училище заради нея. Никога повече не съм я пипнала. Вероятно тогава твърде съм се начупила от впечатления и затова нямам никакво желание за повече. Сигурно е вредно деца да четат сериозна литература, ама кой да ме спре. Нали разбираш, това не са били книги с конкретни напътствия за живеене, но влязлото не може да излезе. Понякога мисля, че книгите, които сега обсъждаме, са ми били необходими за определени минали моменти, но каквото било, е било. Оставам си алергична и предубедена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момчетата си играехме на войници, момичетата си играеха на омъжени. Не знам откъде това, винаги така ставаше. Мъж когато се жени, той е психически принуден да го направи, дори когато той предлага. Играл съм и с момичетата, айде, мъж съм, тя кюфтета от кал аз ходя на работа. Готов си за прекопаш два реда лозе само да не играеш повече това.

Да се збием, питам я. Ама защо, не ти ли харесва? Ми, викам, нищо не правим! Е как, застава тя на Ф, ти ходиш на работа, аз готвя, после ядеш, как нищо не правим!!! Взе ли заплата?

Четях фантастика, криминални дивотии, приключенски, това ямайски марони съм го чел няколко пъти. Винету ми не допадна, пробвах се, не стана. Шести клас току бях прочел "Градът" на саймък и не смятах че до края на живота ми някой може да напише по-важна книга.

момичетата си играеха на омъжени

Така се почва то с житейските уроци. А аз фунийки, строежи, скали и по лозята с момчетата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такава дихотомия в главите ви женските, как може да играеш фунийки и да четеш анна каренина?

Не ми се оправдавай с домашната библиотека, аз много бързо разбрах че цялта световна и локална класика в на майка ми библиотеката не става за четене и се записах при леля Лили в читалището. Селското читалище, аз само бях чувал тогава че има градове. Първата книга която взех беше Атомния Човек. Ходехме и на гости и тя ни черпеше с Инка. Има ли Инка по магазините още?

За какво съм се оправдала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А относно фантастиката - кой не знае Библиотека Галактика, кой не е чувал за нея, айде да не сте имали само вие читалище. Фантастиката е единственият жанр, който продължавам да чета с интерес. Нито романи, нито история ме вълнуват. Ама ако ще се надчитаме, съм извън. Спомням си неща, които са ми се отразили /или пък са ме повредили/, идеята не е да изтъквам колко съм чела. Още повече, че никой никога не ме е насочвал какво да чета и половината книги, които току някой важно цитира, аз не съм ги помирисвала.

Бях отличничка с намалено поведение и член на ученическия съвет с абонамент в детска педагогическа, ти за противоречия между фунийки и книги ми говориш. Експат скоро писа за оценките и поведението, видях при съседите. Стана ми драго, че и някой друг е бил такъв. Може да не съм безкрайно ненормална. Но не се знае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо, заяждам се, но се насадих на "бясна съм". Повече от три симптома

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Експат скоро писа за оценките и поведението

Притесни ме тоя постинг, принципно, да не се окаже да си приличаме. Корективът в другите.