|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
|
|
не чакай, а си казвай какво искаш и всичко става по-лесно
Тоя урок си го знам! Но човекът трябва да държи на теб, за да приеме, че нещо ти е важно. Ако по-важен си е той, е огорчително. Да не би тепърва да чувам, че мъжете не си падат по китки. Един не тачел празника, друг бил твърде уморен, за да търси цветя, трети не знаел откъде да вземе в ден, в който на всеки ъгъл до среднощ се продават, айде холан. На последния направо му се помолих да си запише някъде, че много искам понякога да ми купува цветя, и той пропусна на рождения ми ден. Не че това е достатъчна причина за отблъскване, но се пада съществена. Ний да си спазим принципите /тип мразя го тоя ден/ и да си съхраним личното спокойствие /може да съм на работа срещу пазар, да съм с кола и да ми е на три крачки центърът, но цветя да ти търся не ми е приоритет/, та кел файда човек като си казва.
Една колежка ми разказа за съпруга си /лека му пръст, за съжаление/ как като забравил веднъж да й купи цветя, се извинил със среднощно излизане за дюнер, без оправдания /оправданията са толкова зверски неприятни!/, просто казал, че съжалява, утре ще ти купя, сега ела да хапнем и да те усмихна. Ми няма хънта-мънта, виж ква велика причина ще ти сервирам. Напротив, сгреших, но те обичам, съжалявам и ще се реванширам. Аз мога да купя въдица или инструмент, а на тях ще им окапят зъбите като купят цветя, въпрос на принцип ще каже някой, така съм го и чувала, ми не, да стискаш подобен незначителен принцип не е достойнство, недостатък е.
Май се налага да резюмирам в тон с темата /а не само за пустите ми цветя/ - нежеланието за компромис и виренето на носа тип мойте принципи и навици са по-по-най-единствено важни е голям /според мен/ недостатък.
Явно не ми се излиза, щом пиша дълго!
Понеделниииик!
| |
|
|
|
следвщият урок е, че никой няма да промени принципите си заради теб, а само ако разбере, че ще спечели повече от промяната
не чакай, а го води в цветарницата, избирай си най-хубавия букет, и после за награда го скъсваш от секс, може още в колата
повече няма да чуеш, че не обича да купува цветя, това ще му е любимото
| |
|
|
|
Винаги се стремя да изглеждам добре, да бъда ведра и забавна с близки и колеги. Дори нещо да ми е зле или работите да не ми вървят, винаги съм усмихната.
Обаче това ми поведение често довежда до 'странични ефекти'. Съвсем невинни мои шеги се приемат твърде обидно от хора, главно защото в момента всичко им е криво по съвсем други причини, след което ми се нацупват...
Опитвам се да се справям и с българския правопис, защото от доста време съм в чужбина. За това много ми помагат клубовете.
За чужди черти, които ме дразнят? Побеснявам от времева неточност. И тази лоша черта я забелязвам и у двата пола, в условията на отлични транспортни комуникации. Колкото и да ви е чудно за жена, но аз мога много бързо да обличам и привеждам в приличен вид и винаги да съм точна на среща.
А в този виртуален свят, както навсякъде се размахват снимки, много ме дразнят такива с тъмни очила! Разбира се, не говоря за тъмните очила предписани по мед. причини.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Мечтаеш ли да имаш семейство и съпруг.
Редактирано от blood2 на 09.10.17 15:34.
| |
|
|
|
Моля? И що за принцип е НЕкупуването на цветя?
Виж, винаги можеш да кажеш на някого, че сам си е виновен. Ама разбира се. Що да не го обърнем. Тя не е казала, не е поискала, не го завела за ръчичка в магазина. И най-нахално не се сетила да си плати жеста със секс, срамота!
Ох! Не е смешно.
Въпросът е кой какво не понася и ето аз не понасям това. Заради казаното от Гераско се замислям какъв достатък би затрил тоз недостатък, ноооо не се сещам, явно не е имало чак такъв. А иначе има жени, които не желаят рязан цвят, понеже цветята така били убити. Свят широк.
| |
|
|
|
Да се преструваш, че си добре когато си зле ли ти е недостатъкът? Не отговаряш за настроенията на другите. Преди време казах нещо за чувствата за хумор на разните хора, няма какво толкова да се направи когато са различни.
Аз също се приготвям много бързо, но закъснявам. Пералня протича, някой с луда спешност звъни, изпускам ключовете зад дивана, токът спира, детето се прибира и реве, късам си ципа на панталона и не мога да го събуя, за да сложа друг /това вчера!/, умирам от корем, а чакам половин час за такси и каквото още не си се сетила. Много ми е неприятно, не е всеки ден, но съдба.
| |
|
|
|
И аз си тръскам ръцете и не харесвам цветя. Мрази ме.
Редактирано от blood2 на 09.10.17 16:02.
| |
|
|
|
У вас някой друг се пребива по мокрото и друг ходи подире ти да чисти, мен не ме засяга по никакъв начин. Остави.
| |
|
|
|
трябваше да сложа принцип в кавички
| |
|
|
|
В размисъл ме хвърли.
Ако се преструвам на нещо си, то това няма начин да не се хване и да стане още по-зле за мен. Ти не можеш ли да хващаш преструвки лесно? Смятам, че само най-талантливите актьори на света могат така да се преструват, та никой да не разбере. Следователно, когато се чувствам добре, аз наистина съм добре. Когато съм зле, се скривам някъде и никой да не ме вижда и по клубове не пиша.
И има различни хора. Когато някой не е добре му става още по-зле, ако види друг да пърха от щастие. А пък други, обратното, влошават се от чуждата мъка. Да се чуди човек как да не засегне някого.
Аз съм избрала усмивката.
Това с българско такси съм го преживяла и то точно, когато гонех самолет за Германия. Фирмата ми беше позната, а тогава няколко пъти им звънях да питам какво става, те все ми викаха ей сега идва. В последния възможен за мен момент дойде таксито и шофьорът още като отвори багажника да ми метне със замах вътре куфара и псуваше като каруцар как сега цяла София се юрнала да гони самолети, представи си.
ad infinitum ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(ГюрМих)