|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
|
|
въпросите са важни...: ))) нали така беше?
ако се задат правилните въпроси...ще се появят и правилните отговори...
без кой човешки орган, човекът не би могъл да съществува? Изкуствени сърца има..и хората продължават да си живеят и обичат...
И какво се опира на учените...кой орган не могат да пресъздадат..защото той е връзката ни с Вселената и с Бог.
Един робот може да рони сълзи..но не може да плаче..може да се смее но не може да бъде щастлив, може да бъде възпитан кавалер..но не може да има гамата от емоции...които правят човека жив... т.е. не може да има живата енергия...
Не е нужно да ми отговаряш..отговарям на Джъмби...защо знам че сърцето е мусукл и че друга сила го ръководи...ама ако го направя на нея...не знам как ще реагира...
а и по темата не ми се говори...всичко е пред "очите" на всеки..но виждат само онези, които не четат познанието..събуждането...иии хилядите други зомби неща..които отнемат мисълта и сетивността на човека.
пп и само да добавя..моля под емоции да не се разбира истерия, крясъци, скандали, неуравновесена нервна система и всякакви отнклонения..от нормалното и спокойно емоционално състояние на човек.
| |
|
|
|
нищо не разбрах, би ли опитала да се изкажеш с по-концентрирано ... с по-малко думи
Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.
| |
|
|
|
Лично аз от няколко години насам вече слушам предимно сърцето си.Твърде много компромиси направих през живота си със себе си,и мисля че вече е време да не вървя срещу себе си в името на разума ,фирми,работа,гадни експлоататори,кофти приятели и пр..понеже така е разумно и по-целесъобразно.
Повярвайте ми-плащаш жестока цена когато не послушаш истински сърцето си.Понеже съм търпял нетърпими неща и много кофти отношения от авторитети и всякакви хора..заради едната работа,хляб..както и уж за да имаме някакви приятели.
В крайна сметка вече съм такъв че който истински ме цени,ще ме потърси и ще имаме общи неща заедно.
Убедих се че хората като цяло прекаалено много се вълнуват от социалния ти и материален статус.
Така да се каже набързо те загърбват,ако нямат файда от теб.За българчетата в Норвегия става на въпрос.Напшоследък се срещам и с разни добри познати вече норвежци покрай концерти.И техни познати.Вярно..не е като с българите,липсва същата душевност..но пък има един голям плюс-Липсва злобата,приказките зад гърба,оплюването,завистта и пр.
Поне виждам много добро отношение.Без нашенските си бай ганьовски номера.
Не живеят норвежците с мисълта да се изфукат пред теб на всяка цена,поне не и тези с които се запознах.
Понеже тази тенденция много я има тук между българите..всеки да се прави на велик пред другите с материалните си придобивки,и колко изкарвал.
Все още ми липсват истински съкровени приятели,широкоскроени..не само с мисъл за материалното.
Надявам се да ги открия някой ден.
Но съм нащрек..да не попадна пак на някои двулични духовни кукувици,като ония вегетарианците.
Има добра новина,продават си жилището.И най-вероятно ще се местят.Хайде най-добре ще е да е към България.Да ги види там в Русе този мъжа колко са толерантни българите с вегетарианството им.
И как направо могат да му теглят някъде един бой ако много почне да поучава и да се прави на интересен.
Catch 22 and Roswell 47
| |
|
|
|
В събота баджанака доведе племенниците да се видим в къщи,а аз,сина ,племенника и баджанака отидохме за риба.
Жена ми остана в къщи да се занимава с племенницата.
Извела я на люлките да поиграе,и звъннала на една българка комшийка до нас да изведе сина си,та да поиграят децата.На една възраст са горе-долу.Първо и рекла слизам до половин час..а реално чак след два часа дошла с друга българка която била с нейния си син.
И двете момчета са при жена ми в детската градина.
Дошли..рекли и здрасти,седнали на далечна пейка отделно,почнали да си говорят техни си глупости..и почти не обърнали никакво внимание на жена ми.
Много кофти се е почуствала.Стояли около 20на минути..и изчезнали на кафе у тая където върза жена ми два часа да я чака отвън.
Ето такива българи и българки има предимно тук напоследък.Две чалга-пикли,с високо мнение за себе си..на около 25 години и двете.
Вярно е..друго поколение са..ама нямам думи просто.
На едната майката е дългогодишна учителка,на другата родителите и не знам какви са.
Как пък на нищо нормално не ги научиха в този живот?
Разправям и на жена ми..следващият път като дойдат с мазните джуки и усмивките в градината и като са нещо на зор да питат-само строго по работа,официално и без много да говориш с тях.
Без чуства и усмивки.
Да зацепят че нещо има не на ред.И дано да успеят да зацепят кое не е наред.
И направо може и на норвежки да им говориш,да си търсят в гугъл транслейт думите кое какво е.Да са научили норвежки,не да живеят тук 7-8 години,пък като макаци.
Много груби селски парчета.Една част от тези силистренци са е..бахти и дърветата.Сякаш току що от джунглата са излезли.
Жена ми обаче ми рече-ами не мога да не им обърна внимание..изисква се вежливост в градината и усмивки.
Гледай по-така да ги претупаш и прехвърлиш към колежките ти,и да се оправят.
Така или иначе ще ни говорят и обсъждат..ами поне се дръж на положение.
Откакто от селата паднаха визите,и се напълни със селяндури тук.Големи селяндури с претенции да са нещо много.
Пази боже сляпо да прогледне.
Catch 22 and Roswell 47Редактирано от Catch 22 на 04.09.17 11:52.
| |
|
|
|
Интересно, че някои изкуствени сърца, катчели са обратното на "турбината на Тесла" Тоест това не е перисталтична или друг вид помпа със свиващи се камери, и пулс няма, налягането е постоянно. Което пък е в разрез с схващането че на хидро-енергийно ниво, кръвоносната система със нейните клапи пулсира в синхрон с сърцето и така върши по голямата част от работата. Скоро едно изкуствено сърце на френска фирма с ципа от диафрагма на крава.
Пневматичен такаламит за гъста грес, захранващ се от 250 литров варел, и държащ постоянно налягане въпреки употреба на количество. Никой не ги разбира тез помпи, само на два самолетоносача ги има, останалите 11 чакат доставка.
| |
|
|
|
пп и само да добавя..моля под емоции да не се разбира истерия, крясъци, скандали, неуравновесена нервна система и всякакви отнклонения..от нормалното и спокойно емоционално състояние на човек.
ех, не съм го прочела това,
днес сложих едни стихчета в темата за безкрайното време :)
Емоционално закачливки :)
ей ги:
Най-добра тъга
Тъгата кротко си стоеше
в един заглъхнал ъгъл.
Безкраен пухкав шал плетеше.
Кой беше я излъгал,
че ако чака и мълчи,
ако е търпелива,
ако по нищо не личи,
че диша и е жива,
ще стане Най-добра тъга,
ще е от мед по-сладка…
Тъгата чакаше – кога.
Дали ще е за кратко?
Ще я обикнат ли? Дали
ще я прегръщат често?
Дали ще спре да я боли?
Ще стане ли по-лесно?
Във ъгъла й захладня.
Тя шала си наметна.
А после някой я видя
и въздухът просветна.
И този някой я прие.
С гласа си я изрече.
Тя не усети от кое,
но не тъжеше вече.
Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,
разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
засмя се и изчезна.
10/01/2015
Мария Донева
| |
|
|
|
Типично женско стихотворение.
Пътешествие
В мислите потъвам си дълбоко,
плавно падам всред мека светлина,
не търся нищо,нямам и въпроси,
просто искам малко тишина.
Различни мисли виждам да се реят,
не виждам смисъл в някои от тях,
може би не ще и да узреят,
не е важно!-нека да умрат!
Млади мисли,стари разсъждения,
споделят ли си?или си вредят?
и може би във своето стремление,
и на логиката те не правят път.
Тихо!и така спокойно.
а движение навред,
в мислите си съм пропаднал,
а пък много ми е кеф.
На една врата си пише-"Гняв"
не ще изскочат,знам че лъвовете спят.
"Яростта" аз виждам да бълбука,
като задрямал млад вулкан.
Виждам обинтованата "Болка",
пак присаждат и сърце.
"Радостта" играе тя ламбада,
и на мислите раздава им цветя.
Равнодушно гледах и не трепвах,
но съзрях я,Тя!"Любовта"видях я.
Всред градини и цветя,
люлееше се в люлка,и усмихваше се тя!
В мислите потъвам си дълбоко,
плавно падам всред мека светлина.
Аз си харесвам поредицата за едрогърдестата зъболекарка ,едното е в стил Франсоа Вийон ,или поне така настоявам
Мен обаче нема кой ме оцени, оти ората са прости !
Зъболекарка
Не съм наред!
А вече-пет ,без пет.
Пред вратата съм,
а в сърцето-гнет!
Шест,без пет!
Вече ми е ред!
Бледен съм,
избива ме на рев!
Напразно търсих!
В цялото си същество,
не открих аз
капка мъжество.
Работата си обичаш,
с машинката в устата тичаш!
Боли!
А борчето в устата ми ръмжи.
Боли!
Буквално нервите ми късаш!
Прости че гледам твоите гърди.
Боли!
Ала Жак Превер
Тя почисти зъба му,
отвътре.
Тънката малка,
желязна игла,
и бръмченето.
И това тихо отчаяние,
негово.
Напиращи сълзи в очите.
Внезапно всичко свърши.
Погледнаха се.
Той въздъхна.
Тръгна си вяло.
с парче лигнин,
крачеше.
Това бе тя !
Зъболекарката !
| |
|
|
|
хей, злият ... дръж!
Ако могат да изтръгнат
от душата ми
разплакана от циганин
цигулка,
сама ще я протегна-
да я наранят.
Със милостиня.
Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.
| |
|
|
|
не мога..нито с малко, нито с много думи..за това и зададох въпроси...ако можеш да си отговориш и ще разбереш..
| |
|
|
|
на баба ти Фърчилото...: )))
къде отиде?...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
| 
|
|
[