Тема
|
Да се дозираш ?
|
|
Автор |
tirtirlin (старо куче) |
Публикувано | 29.08.17 10:58 |
|
Дозираш ли себе си ?
Кой,как ми разбира въпроса ? Щото аз го разбирам така.
Дозираш ли се ?
|
|
|
Видях веднъж един дозиран да се моли на Бог, друг път едни искаха монети от мен за своята доза – аз се дозирам с чудовище.
|
|
|
Имах предвид не прекаляваш ли с себе си.
Да спестяваш на някой себе си, често е най доброто което можеш да причиниш .
Усет за дозировка ?
Спазване на дистанция, дистанциране, простор, въздух, усет за не задушаване, бягане от множеството, но и спестявайки му себе си.
|
|
|
да или поне така си мисля
действието не е волево в смисъл "така трябва", просто се случва вероятно щото съм отявлен интроверт
Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.
|
|
|
Обичам да пътувам сам в безлюдни местности и да натискам педала до метала – ето как се зареждам с енергия.
Редактирано от Nuke Dukem на 29.08.17 13:22.
|
|
Тема
|
Re: Да се дозираш ?
[re: tirtirlin]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 29.08.17 13:38 |
|
Постоянно ... ако сама се пропусна, веднага ще се намери контролен орган . Но съм по-добра в определяне на дозата , за общото благо го правя, не съм голям егоист
|
|
|
а на теб каква ти е дозата?...
дозирането не е ли субективно ограничение на себе си и другите..и как точно определяш дозата...
|
|
|
Аз леко се предозирам и догазирам. Любознателен съм, и искам да усетя границите като вибрации. Тоест нагъл, в рамките на доброто възпитание.
Не ходя на гости,- усещането е същото катчели те са ти дошли на гости.
Темата е за гости, и доброто възпитание на идеалният гост, който се въздържа да ходи на гости.
Гостиии..... ! Стойте си у вас, леля вии....
Дозирайте се един вид !
Да ги обесиш с развита вита баница, ми иде.
|
|
|
агресираш?...къде ти отиде дозата...
|
|
|
Преигравам, театрално, това е поза, така е в театъра, а тук сме на цирк, поне аз.
Вий ? Вий да не сте на Офе събрание ? Помислете! ако виртуала беше сериозно място, държавата щеше го обложи с ДДС, акциз, данък достъп и тнт......
Лигавете се ! ама дозирано.
|
|
|
оплакваш се от липса на лигавщини???...
е че само това правя тук...и ме нарекоха лигла..кифла...и аз си се кефя...: )))
няма доза..ако ще е, да Е...
|
|
|
Тук е тъпо да си сериозен, поне мен не ми идва отвътре, а и не искам да решавам световни проблеми, дори децата в Африка не искам да нахраня,- ето признавам си, лош съм.
|
|
|
споко..ставаме двама лоши...: )))) и аз не искам, щото не мога...
но интересно, защо ми е кеф да се дракам с теб...: ))))
лошотията ли си я мерим?...
|
|
|
Разбирам го като дали показваш/казваш всичко. Аз не, значи се дозирам.
|
|
|
защо ми е кеф да се дракам с теб...: ))))
лошотията ли си я мерим?...
Тренирам академично гребане, ти днес си русалка и плуваш бътерфлай, за искрици в очите ти отпервам едно весло фгърбъ !
|
|
|
когато се дозираш
недей да се газираш
и леко транзитиращ
макар и тъй дозиращ
следи си за походката
че ще изпуснеш котката
онази с походката
която готви клопката
тъй търсена от теб
заклетият аскет
Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!
|
|
|
Счупихте the bad-o-meterа.
|
|
|
Ще отвеете Ритон с гризача
|
|
|
а случвало ли ти се е да спестяваш на някого себе си толкова, че накрая да изгубите усещането за близост?
|
|
|
Казано е, че дозата прави отровата. Затова е редно да се дозираме, за да не бъдем отровни за другите, а и за себе си.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
Това на мен се случва. Започна ли да пестя, губя усещането. И си заминавам.
|
|
|
искрици ли?.....ти искаш да видиш звезди в очите ми...
ама нали знаеш, че после кануто ти ще бъде обърнато...: )))))
|
|
|
А защо изпитвате потребност, от усещането за близост ?
Най много близост имаше в "икарусите" петстин човека отиват на работа, чекай имах нещо.....................
О спирка!
Три часа тълпи недоволни,
на спирка се стичат,
от квартали околни.
И болни,и кални,
с балтоните сиви,
и мисли банални.
А спирката малка-
Огромни- студени,
панелите-спални!
О миг!
И рейсът пристига!
Но място кат'винаги-
хич не достига!
И охкат и пъшкат,
и всеки напредва без жал,
във локвата падна настъпан,бял шал.......
О герои!
Вратата е тясна!
но устремът -Свят!
Учуден би бил тук ,
дори акробат!
И кльощавата баба,
/що едвам се люшка/
някого с чадъра
в ребрата намушка.
Попът някак странно
девойката стиска.
Господи! прости му!
той без да иска.
Коръбът потегли,
влачи бивш бял шал,
на пристана остана
половината квартал.
Боже!
Отгоре си!-не ти ли е жал?
Шофьорът,усмихнат,
цял засиял-оглежда къде е,
най гъстата кал.
Кондукторски вик :
сгъсти се напред!-
остава без клик.
Шофьорът!
-внезапно на рейса
удря спирачка,
за сетен път всеки
добре да омачка.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от tirtirlin на 30.08.17 12:08.</EM></FONT></P>Редактирано от tirtirlin на 30.08.17 12:08.
|
|
|
Да.
chronic kvetch
|
|