|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
Това на мен се случва. Започна ли да пестя, губя усещането. И си заминавам.
| |
|
|
|
искрици ли?.....ти искаш да видиш звезди в очите ми...
ама нали знаеш, че после кануто ти ще бъде обърнато...: )))))
| |
|
|
|
А защо изпитвате потребност, от усещането за близост ?
Най много близост имаше в "икарусите" петстин човека отиват на работа, чекай имах нещо.....................
О спирка!
Три часа тълпи недоволни,
на спирка се стичат,
от квартали околни.
И болни,и кални,
с балтоните сиви,
и мисли банални.
А спирката малка-
Огромни- студени,
панелите-спални!
О миг!
И рейсът пристига!
Но място кат'винаги-
хич не достига!
И охкат и пъшкат,
и всеки напредва без жал,
във локвата падна настъпан,бял шал.......
О герои!
Вратата е тясна!
но устремът -Свят!
Учуден би бил тук ,
дори акробат!
И кльощавата баба,
/що едвам се люшка/
някого с чадъра
в ребрата намушка.
Попът някак странно
девойката стиска.
Господи! прости му!
той без да иска.
Коръбът потегли,
влачи бивш бял шал,
на пристана остана
половината квартал.
Боже!
Отгоре си!-не ти ли е жал?
Шофьорът,усмихнат,
цял засиял-оглежда къде е,
най гъстата кал.
Кондукторски вик :
сгъсти се напред!-
остава без клик.
Шофьорът!
-внезапно на рейса
удря спирачка,
за сетен път всеки
добре да омачка.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от tirtirlin на 30.08.17 12:08.</EM></FONT></P>Редактирано от tirtirlin на 30.08.17 12:08.
| |
|
|
|
Да.
chronic kvetch
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(ГюрМих)