Боже ... не знам какво да правя
Да зарязвам ли всичко и да се бухна в начинанието с рогите напред ... толкова е съблазнително ... мотане по горите, любими кучовци и любим човек до мен, какво ми трябва повече, да му се невиди

Има ли някой който се занимава с това?

Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.

Нямам информация. Някоя българска фирма ли е почнала кампания за търсачи на трюфели?

Мой познат се цани да събира редки билки из Родопите. Първо беше романтично ентусиазиран като теб, но точно на първата седмица започна да му писва, на втората настина и накрая го ухапа някаква гадина по крака та му се наду ужасно. Отказа се. Последните събрани билки дори не си дал труда да ги занесе до пункта да му ги платят, хвърлил ги в кошчето на автогарата в Смолян и се прибрал в цивилизацията.

ad infinitum ...

Доколкото съм чувала, трябва специално обучени кучета или прасета. Това го разправяше един познат преди години.

при мен не е въпрос на някакъв ентусиазъм
потребност е
от две три години съм затворена в офис, душата ми более, не успявам да се приспособя към тази цивилизация, вече и на физическо ниво започнаха проблеми ... убивам се
трябва да се измъкна, ако искам да оцелея

Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.

да, без специално обучени кучета не става
но, аз съм влюбена в кучетата и присъствието в живота ми е неотлъчно
та те не са проблем
проблем са ми тънкостите в обучението им

Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.

Аз не знам, със сигурност. Сигурно има специалисти в обучението им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, Евичка, видеа и обща информация как става има, но тънкостите, онези важни детайли без които не се получава най-доброто, не се споменават
но виж, за обучение от друг чове не бях се замисляла, макар че връзката куче - стопанин - обучаващ, според мен не бива да се нарушава
Но ще помисля:)

Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.

Аз също не мога да работя в офис. Отказах се още преди да навърша 30-години. Оттогава винаги съм на динамична работа, а от няколко години започнах да работя за себе си. В офис, с началници, се чувствам като затворник и щях да се разболея, ако бях останала, въпреки че работата тогава беше престижна и заплатата ми беше много добра за времето. Някой да ме командва и да стоя да чакам да стане 18 часа, за да си тръгна - затворническа сага... Разбирам те напълно!

Не прави това което те убива.Много трудно е понякога да стигнеш до това да го разбереш.
Стискаме зъби,работим с неразположения..не знам..и аз съм в деликатно положение.Имам евентуално нов шанс за работа,пък не знам дали господ ми дава наново урока дали да се занимавам с много тежка работа която не е за мен реално,или пък ми дава нов шанс?
Искам реално нов старт,но ако ще е да съм като труп по цял ден след няколко часа тежка работа вечер..не знам дали това е шанс,или повтаряне на урока какво не трябва.Истината е че просто това единственно успях да намеря като работа.Там където исках и имах желание не стана.
За доста добри пари е,ама като се замисля човек здравето си с пари не може да купи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите