вицове ли почна да разказваш
всеки има неговия си свят

Света е един. Няма смисъл от нищо, ако и други хора не го правят.

Съседа работи и събота и неделя по над 12 часа за да може да нахрани дебелата си съпруга, а ти искаш да отида в парка и хората да ме възприемат като човек. Трябва да си професор, и готин за да те харесват хората и да ти подражават на това което ти искаш.

А знаеш и отговора, защо не намерих приятелка или гадже в дира. Защото за да имаш приятел, приятелите все искат. И в парка и навсякъде хората все искат и няма да им стигне.
Всеки все иска. Иска да не си себе си. Ама като имаш лоши гени по рождение и не можеш да си такъв какъвто той иска.

Може да се каже, че света е илюзия, а ние сме заблудените.

Може да се каже, да. :)
Животът, със сичките ни илюзии, е реалност. :))



Борис Априлов = Приключениета на Лиско по море, чел ли си?
Питам, защото оттам е ето това:

"
... Всъщност Лиско е едно доста симпатично лисиче… Защо животните говорят така?“

Ето въпросите, които се вплитаха в мислите на Лиско, когато се движеше и когато спираше, за да разбере дали и мислите му спират. Ето как лисичето разбра, че мислите на живите същества не спират.

„Добре де, не спират — започна отново хлапачето, — ами… като спим? Тогава какво правят мислите? И те ли спят? Може би, но не ми се вярва. Струва ми се, че когато спим, мислите използуват, че никой не ги безпокои, и започват да се забавляват. Забавляват се, като си правят представления, и е прието тези забавления да се наричат сънища.“

„Добре — каза си Лиско, — ами като умрем?… Какво става тогава с мислите ни? Продължават ли да вървят?“

Този въпрос го изплаши. Той се озърна и реши незабавно да иде при шефа на Тихата гора. Реши да го посети по две причини:

Първо — да разбере истинската истина и

Второ — Мецан да разбере, че Лиско не е глупаво лисиче, което знае да се губи, че е любознателен и иска да се добере до най-важните истини. ..."

Реално е това което е вечно. Човек се ражда, живее, умира. Света не е реален, човек също. Живота е кошмар.

За илюзията си има причина, а заблудата е защото ни е сгрешен чипа.

Сегамм... да помисля. :)
терминът изюзия идва от лат. “Illudere”- надсмивам се и означава нелепост, абсурдност. заблуждение...

Като заговори за причина... ами понякога илюзиите са убежище на незнанието.
А по Кант'овски - може да произлизат от липса на кураж да се знае истината.

Живота е кошмар.

Може и да е, но не за всички. Или поне за мен - не е. :)

Човек се заблуждава, въпреки че знае, че ще умре. Нарочно го прави. Това не е илюзия, а заблуда.

За всички е кошмар. Има едни които го осъзнават и заблудени.

За всички е кошмар. Има едни които го осъзнават и заблудени.

Генерализираш ама...
нямам нищо против да мислиш така. :)

Нарочно го прави.

... и каква е целта? :))