Суперхрани / Контакти / Споделено

Все още с ребро

Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака закачен между дървото на Кока кола и това на Пепси кола.
Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, нито напред.

Стана рязко и си удари главата в една узряла кутийка пепси кола скрита между листата.
Скъса я злобно и рязко я отвори.
Леко накиселяваше, явно още не са в пълна зрялост.

Вчера като за първи ден му беше мноо тъпо, може би адаптация, аклиматизация ...... и всичко ще потръгне.

Скочи ловко на тревата и звучно се изсекна.
Рязкият силен звук и несъмнено успешният край на действието за миг го накараха да се чувства деен.
Поогледа се. Навсякъде една мека, млечна светлина, тихо и унесено.

Една река мед бавно и сладко се вливаше в друга с масло като захаросани кристалчета палаво обсипваха с отблясъци навред.
Сънливо му беше. Сънливо и скучно.
Въпреки че не знаеше какво е шум,-тишината го дразнеше.
Два тигъра кротко пасяха наблизо а малките тигърчета се бореха. Разхождаше се и внимаваше къде стъпва.
Лош спомен му остана от вчера и от тигрите. Така беше си омацал единия крак, и в двете реки опита, но трудно се миеше.
Добре че дядото който дойде после му показа системата за капково напояване и къде е кранът на водата за миене.
Угрижен беше вчера дядото. Каза че е много зает, и сега засега да си запълва времето както намери за добре. Каза и да не яде от ябълката. Първо обаче каза - да отиде веднага да се измие и друг път да внимава къде стъпва.