Мъдрите философи казват.. / Контакти / Споделено

...че вчера и утре нямат значение.
Имало значение единственно днес и сега.
А какво правиш когато в твоето днес нищо не се случва?
Когато знаеш че може би и утре ще бъде едно и също еднообразно нищо.
Опитваш се да бъдеш социален,да се срещаш,да не се изолираш..трябва ти и работа и варианти все пак!
И с една част хора не можеш да се видиш понеже са заети.С които се срещаш е набързо,понеже ще ходят или на работа нощни смени да карат таксита или да работят по хотели.
Другата част пък са на работа рано сутринта.
Седмиците се изнизват еднообразно със тук там някое излизане или среща,и ако някой ти каже...е то вече четвъртък е днес..утре е петък..уикенд идва и малко свобода..на теб изобщо вече не ти прави впечатление.
За теб и уикенда е като понеделник или вторник.С тая разлика че все пак може и да се видиш с някой на кафе или мохабет уикенда.
Пък като се видиш с някой,какво ли пък и да му се похвалиш?!
При теб нови неща почти няма.Същата стара безработица.
Не съм и очаквал че ще крещя за работен социален живот.?!
Понеже със всичките болки които имах,исках с години спойойствие по възможност.И със всичките нерви които ми се насъбраха.
Сега почвам да разбирам тъщата.
Защо и тя като мен не може да спи.
Липсва и напълно структура на деня,цел по точно.
Понеже и тя е от деситилетия пенсионер по болест.
Не е живот това да си нон -стоп в къщи.И всеки ден едно и също.
Ще се разхождаш ден,два,три..ще ти писне.
Опитах с различни залъгалки.
Истината е че осъзнавах че залъгвам себе си с фалшиви джвачки.
И нямам цел и посока.
Занимавам се всеки ден с дребнави дейности да си уплътнявам времето.И като сготвиш,изчистиш,подредиш...и увисваш пак със себе си.
Прегледаш обяви и подадеш разни молби за работа..псувайки..знаейки че е губи време това.
Защото идват резонните откази.
Не знам,май тази тема беше за психология и психоанализа..ама исках да споделя.
Колкото и да се опитвам давам вид че отстоявам мъжки на ситуацията,в мен нещата са коренно различни.
Вече явно имам инсомния.Не мога легна,да затворя очи и просто да заспя.
Все някаква мисъл със свито сърце ме гложди.
Знам че трябва да съм стожера в семейството,но съм зациклил яко.
Може би не пробвам достатъчно нахално и упорито да ходя да хвана някой в ъгъла и с хладно оръжие да пробвам да ме назначи.